"Силна", може би не бе подходящо определение за култура. Висока, да.
В този смисъл със сигурност от посочените от теб е по-висока от румънската или уругвайската (културата "Тай" е много интересна и в Азия само до някъде може да бъде наречена еквивалент на българската в Европа).
Защо мисля така?
Румънската в известна степен е производна на българската. При такава ситуация се вика: виж оригинала.
Отказват се от кирилицата, за да използват латиницата, макар и до днес да казват "Бог да прости". Влашките им танци имат динамиката на нашите северняшки/мизийски и шопски, но нямат това разнообразие, както от движения, така и от метрични размери. Няма да говорим за многогласното пеене, което не познават.
За уругвайската култура поне аз мога да говоря само от погледа на уругвайска ромка с която бях приятелски отношения. Както и от факта, че множество италианци и германци допринасят за нейното оформяне. Там индианския белег е силно притъпен за сметка на европейското. Трудно блести с нещо оригинално на фона например на аржентинската, чийто патагонийски елемент безспорно е силно автентичен, макар и там германо-италианското влияние да е твърде видно. Ако искаш автентична култура на този континент, търси я измежду перуанците и чилийците. Много мога да ти говоря за тях, защото съм работил или били съсед с такива дълги години.
Сиам или Тайланд, както споменах в началото е друго нещо. Иска си отделни съждения.
Така, че отново: българската култура е една от най-високите измежду познатите съвременни (тук не говорим за изчезнали). За това има няколко причини, една от които е многото време и перипетии, които са я оформили такава, каквото е днес.
Нейното богатство във всички аспекти е огромно и трудно обхватно.
Ще свърша само с един пример: големият и последен отишъл си от този свят хореограф от първото голямо поколение български хореографи - Иван Тодоров (с когото запознах форума чрез линк, преди да дойде сетният му час преди около година) и който си отиде туку преди да направи 95 лазарника и който макар и трудно още можеше да тропка сложни хорца, казваше така:
" Българския фолклор не стига един дълъг живот като моя, за да го опознаеш. Прекарал съм целият си живот, посветен на тази цел, но за жалост не ми стигна и се съмнявам, че втори толкова дълъд, би ми стигнал за да го опозная напълно."
Мисля казва всико, при това в само един аспект на културата.
От моите познания за света, само още едно нещо е толкова необятно, интересно и сложно и това са, внимателно: китайските бойни изкуства.
Не японските, не виетнамските, не корейските и не тайландските, а тези на поднебесните. Това обаче е вече друга тема...