"Станали големи борби за името, което е трябвало да се даде на комитета. Тракийците настоявали той да се нарича Македоно-одрински. Петко Каравелов правил силни възражения. Давал обяснения и съвети, които ще запиша тук, зашото не бива да бъдат загубени за нашата история.

Петко Каравелов казвал: „Един Македонски комитет — да, но Македоно-одрински комитет — не. Тия два въпроса — македонският и тракийският — се поставят различно както в международната политика, тъй и в политиката на България. В Македония ние имаме опасен противник — Австрия, която иска да излезе на Егейското море, а нашите съюзници са тия велики сили, които искат да й пресекат пътя. Това са трите велики сили, заинтересувани в Средиземното море — Англия, Франция и Италия. Освен това в Македония ние българите сме в мнозинство. Въпросът за Тракия се поставя иначе. Ако ние в Македония се сблъскваме с Австрия, в Тракия се противопоставяме на интересите на Русия. Действително Тракия под международен контрол би значело затваряне пътя на Русия към Средиземно море. Така, продължавал Петко Каравелов, ние ще направим наши противници двете велики сили, най-близко заинтересувани в Балканския полуостров.“

Мнението на Петко Каравелов преодоляло, когато Андрей Ляпчев основа вестник „Реформи“. Той го нарече орган на Върховния македонски комитет. Но в 1900 година тракийците успели да се наложат и вестник „Реформи“ се нарича вече „Орган на Македоно-одринския комитет“. Тая грешка да поставяме едновременно македонския и тракийския въпрос се поднови по-късно при избухване на въстанието — 1903 година. След като в Македония то бе потушено, стана тъй нареченото Преображенско въстание, което докара руската флота при Иниада."