Да бяха послушали Екзарх Йосиф, разбирал ги е нещата, ясно му е било какво ще последва:

„Екзарх Йосиф знаеше, че съм посветен в Революционната организация, и не ме осъждаще за това. Знаеше също, че съм посветил в нея някои ученици от семинарията. И в това не ме осъждаше. Но той виждаше мисията на тази организация не така, както тя си я беше дала. Припомням си много добре думите му: „Революционната организация трябва да бъде възпитателка на българите в Македония в дух на свобода и готовност за борба, без обаче да ги хвърля в опасни действия. Ние не сме готови да повдигаме македонския въпрос сега. Македония не ще може да се освободи освен чрез революция, но трябва най-напред да се довърши националната организация чрез църквата: навсякъде владици, училища, интелигенция. Това още не е всичкото. Трябва да се създаде българска имотна класа в градовете, където гърцизмът разполага с голяма икономическа сила, каквато ние нямаме на изток от Струма.“

При условие, че си постигнал това:

„Годините, които прекарах в лицея, бяха ознаменувани с победи на българщината върху гърцизма. Стамболов в 1894 година, д-р Стоилов в 1897 година издействуваха берати за нови български владици в Македония.“

-тръгваш да създаваш организация за въоръжена борба. Това не е недалновидност. Това е малоумие. После се молиш на сърби и гърци да върнат барем правата на българите от времето на Османската империя!

И още нещо любопитно – по отношение на алтернативката и съпоставянето с арменците. И прекалената заигравка с Високата порта нямаше да бъде полезна в дългосрочен план:

„Еднъж бях при Екзарх Йосиф и той ме разпитваше за моите успехи в училището. Като му казах, че много напредвам по турски, той ми забеляза да не си давам много труд за него: „Гледай да усъвършествуваш френския език — ми каза той. — Учи френската литература, нейните големи писатели. Колкото за турския език, няма нужда да си даваш много от времето.“ Тия му думи ме изненадаха в първия момент. Но той ми обясни своята мисъл. Арменците, които излизали от турските училища с добро познание на турския език, постъпвали на турска служба, примирявали се с турското владичество и се намесвали в работата на арменския патриарх като турски оръдия. „Не искам арменска интелигенция“ — заключи той. Нужно било да имаме известно число българи, знающи турски, но колкото били необходими за някои работи, а не много.“


Всички цитати са от Симеон Радев. Жалко, че северните не го четат. При него, когато говори за периода 1880-1900 г, нито веднъж не спо0менава етнонима "македонци". Все българи. Защо ли....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите