Така излиза. Има и една област Славония в която днес не знам някой да се самонарича славонец. Не съм много сигурен и за миналото там. Просто топоним.
Славяните съвсем не са единствените, имащи доста размита самоидентификация.
Някъде племенните имена започват да предоминират, т.е. излиза, че те са били определящи (много от които неславянски), а другото може и хич да не е било познато. Голяма мистерия!
Всъщност това наимеование сме го коментирали. То със сигурност в миналото не е било "славяни".
При ромеите и в латинския език се появява след "с"-то едно "к", което препраща към робския им статус в ранното средновековие, преди позакъснялата поява на държавните им образувания.

Но в крайна сметка сме свидетели, че се изгубват и претопяват и силни степни народи, някои от които дълго време са на върха на хранителната верига в Евразия.

В Европа българите са интересно явление по много причини, повечето, ако ли не и всички, сме ги обсъждали тук! При маджарите нещата имат известни различния, особено с официалното им държавно наименование и етнонаименованието им в чуждите езици.

В Каваказ също има интересни случай, а в Азия най-любопитни са китайците, които нито се самонаричат така, нито западната форма им е фамилиарна. Всъщност там общоприет самоидентифициращ етноним може да се каже, че няма. С "Хан" далеч не се идентифицират всички китайци.

Предполагам в Индия положението не е по-различно, но не съм задълбавал.

На македонците просто им бе подхвърлено едно регионално неподходящо и дори заето наименование, което пък векове или го е нямало или е било на друго място.

При нас регионалната етнографска обособеност е късно явление, което се появява през османския период. На територията на днешната РСМ, българите със сигурмост не са познавали понятието "македонец" през средновековието.