|
Тема
|
словаци и словенци
|
|
Автор |
tormentor (мъчител) |
Публикувано | 27.03.21 23:53 |
|
единствените два славянски народи, които запазват стария славянски етноним. не са ли всъщност те единствените примери за "аморфни" славянски маси, които живуркат векове под чуждо управление, оцеляват до модерни времена и създават модерни нации едва в последните 150 години.
в ярък контраст с нашите т.нар. "аморфни" северномакедонски братовчеди, които загубват славянския си етноним преди повече от 1000 години заедно с останалите българи
кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш
| |
|
Така излиза. Има и една област Славония в която днес не знам някой да се самонарича славонец. Не съм много сигурен и за миналото там. Просто топоним.
Славяните съвсем не са единствените, имащи доста размита самоидентификация.
Някъде племенните имена започват да предоминират, т.е. излиза, че те са били определящи (много от които неславянски), а другото може и хич да не е било познато. Голяма мистерия!
Всъщност това наимеование сме го коментирали. То със сигурност в миналото не е било "славяни".
При ромеите и в латинския език се появява след "с"-то едно "к", което препраща към робския им статус в ранното средновековие, преди позакъснялата поява на държавните им образувания.
Но в крайна сметка сме свидетели, че се изгубват и претопяват и силни степни народи, някои от които дълго време са на върха на хранителната верига в Евразия.
В Европа българите са интересно явление по много причини, повечето, ако ли не и всички, сме ги обсъждали тук! При маджарите нещата имат известни различния, особено с официалното им държавно наименование и етнонаименованието им в чуждите езици.
В Каваказ също има интересни случай, а в Азия най-любопитни са китайците, които нито се самонаричат така, нито западната форма им е фамилиарна. Всъщност там общоприет самоидентифициращ етноним може да се каже, че няма. С "Хан" далеч не се идентифицират всички китайци.
Предполагам в Индия положението не е по-различно, но не съм задълбавал.
На македонците просто им бе подхвърлено едно регионално неподходящо и дори заето наименование, което пък векове или го е нямало или е било на друго място.
При нас регионалната етнографска обособеност е късно явление, което се появява през османския период. На територията на днешната РСМ, българите със сигурмост не са познавали понятието "македонец" през средновековието.
| |
|
При ромеите и в латинския език се появява след "с"-то едно "к", което препраща към робския им статус в ранното средновековие, преди позакъснялата поява на държавните им образувания.
Малко е обратното, ама карай....
Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...
| |
|
оригиналния етноним /ендоним/ е словени/словяни. формата с А идва от много по-късно време от руския, предполагам заради това, че и името на областа Славония е от по-ново време. Освен ако оригинално е било славония и по-късно сменено с А формата.
мисля, че най-близко до словенците на балканите биха били най-южните южнославянски племена - езерците и милингите. въпреки че и те са познати под племенните си имена, а не с по-общото словени. за съжаление са напълно асимилирани още в края на средните векове и дирите им се губят напълно. за разлика например от цаконите, които също населяват пелопонес и са някакъв тотален племенен изолат запазил се повече от две хилядолетия. щеше да бъде много интересно ако бяха оцелели поне да началото на модерните времена и повтаряйки приблизително съдбата на арванитите /в някакъв по-малък мащаб/. демонстрирайки някакъв по-правдоподобен варианта на теорията за "аморфната" славянска маса от тази на цвиич за българските предшественици на северномакедонците.
кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш
| |
|
Имената на селата им в Пелопонес, още си стоят. Не съм сигурен, дали е възможно да се запазят имена на села на изчезнало още в Средновековието население. Последно са споменати в "Хрониката на Морея" в 1330г., с водач "чаушът на друнгарите от милингите" Константин Спан. В тясно сътрудничество са с латините. Може да се гадае, че общността им е заварена от османците, а преобръщането от милинги в гърци, се случва към 16-17в. Т.е. не са аморфна маса, а се идентифицират с племенното си име, ясно заявено пред латините.
Редактирано от komitaO3 на 28.03.21 23:18.
| |
|
"по-правдоподобен варианта на теорията за "аморфната" славянска маса от тази на цвиич за българските предшественици на северномакедонците."
Откровено казано от позиция на днешните реалности, стана точно обратното:
здравите македонски българи от онова време, бяха силно редуцирани, избити, затваряни, прогонвани, преселвани и се стигна до това, теорията на Цвиийч за населението по Вардарско да добие реални измерения днес, когато по-голямата част от него наистина е превърната от управлението на сърбите и Югославия във флотантна и аморфна маса, която поема, каквато пропагадна простотия и подхвърлиш - кеф ти югота, кеф ти антички, кеф ти македони, кеф ти словени...
| |
|
> Откровено казано от позиция на днешните реалности, стана точно обратното:
> здравите македонски българи от онова време, бяха силно редуцирани, избити,
> затваряни, прогонвани, преселвани и се стигна до това, теорията на Цвиийч за
> населението по Вардарско да добие реални измерения днес, когато по-голямата
> част от него наистина е превърната от управлението на сърбите и Югославия
> във флотантна и аморфна маса, която поема, каквато пропагадна простотия и
> подхвърлиш - кеф ти югота, кеф ти антички, кеф ти македони, кеф ти словени...
накратко казано, повикът на деня, на 20 век там е бил "Преку денационализација кон македонизација". Така им го обяснявам на руснаци по форумите, които също се чудят как един ден били могли да си легнат българи, а да се събудят македонци на следния.
| |
|
Поздравления за желанието ти и времето, което намираш, да отваряш очите на руснаците!
Няма подходящо, касаещи ги пряко сравнение. Украинците са друг случай, въпреки залитането на този форум преди години, да се търсят някакви паралели.
С татареенето при волжките българи, нещата също са различни и задачата на практика ти става по трудна...
| |
|
|
|
|