Имало е май такова нещо, да.

П.П. Забравих да напиша за -овски и -евски. В България има също и такива, не съвсем малко, но наистина някои от тях произхождат от населени места, завършващи на -ово и -ево или -овци и -евци. Не всички, някои са си и от род, предполагам - според табиета на региона. Когато работех в Ботевград (Северозападна България), там имаше фамилно име ДобрЕвски. Аз се чудех откъде накъде не ДОбревски, но се оказа, че имало село ДобрЕвци - оттам. Сега, защо селото пък не е дОбревци, ми е трудно да кажа. ;)
В Ботевград също старите родове често бяха на -ски, от младите доста бяха записани по дядо (Гаврилов вместо Аловски ли беше, Иванов вместо Ганински и пр.), щото не им звучала добре родовата фамилия, кво не и е добрето, не знам, ама нА.
А, а пък колежката, дето беше по баща Иванова, омъжена за Иванов, син на Ганински, пък ми беше казвала, че Стамен Панчев (авторът на "Сине мой, надежда скъпа моя..."), който има паметник в центъра на града, бил всъщност Стамен Панчев ЦАгарски, от рода Цагарите, роднини били.

”...но ти му се смееш с усмивката чиста на своя малък син...”

Редактирано от MupaM на 04.03.21 15:14.