Според мен и -ски /-овски, -евски/ и -ин, са свойствени на българския език, колкото и -ов и -ев, особено в западно-българските райони. Османците са записвали раята с име и бащино или с име и прякор, без окончание. Примерно Иван Драган, Петко Стойко, Димитър Истоян, Георги Узун и пр. В последствие е навлязла градска мода да се записват някои по турски с -оглу, т.е. Иван Драганоглу, Петко Стойкоглу, Димитър Истояноглу и пр. Там където гръцкото влияние е било силно, сред градското население, което се е гърцизирало донякъде, турското оглу, на при писане на гръцки е станало -оглис, т.е. Йоанис Драганоглис, Петкос Стойкоглис, Димитриос Стогианоглис и пр. Свещениците в селски райони пък са записвали хората примерно Йоанис Драгану, Петкос Стойку, Димитриос Стогиану... В градска среда възникват и тези на -иди/с/, примерно Йоанис Драганидис, Петкос Стойкидис, Димитриос Стогианидис. По време на българското възраждане, български ориентираната интелигенция възприема -ов или -ев или -ски или -ин, които са естествени рефлекси при говорене на български, примерно Иван Драгановия син, става Иван Драганов, Петко Стойковият син става Петко Стойков, при неразделен род /такива има предимно в Западнобългарските земи и в планински райони/ Петко, който е от Стойковския род става Петко Стойковски и т.н. Стана дума и за фамилии с -ин. Екзархията предпочита обаче да налага унификация в посока -ов и -ев, още повече че то е и заварено от патриаршията, където основно славяноезичните /но не само/ са записвани на гръцки в патриаршистки документи с -у, те са взаимозаместими с -ов Стойку/Стойков, Драгану/Драганов, Христу/Христов и пр. Така -ов навлиза несъразмерно повече от -ски и -ин. Унификацията продължава и в рамките на българската държава, където администрацията е предпочитала -ов и -ев, за сметка на другите окончания. Същото е правела и екзархията във външните земи, просто е замествала -у /в патриаршиски документи/с -ов /в нейните/. Отделно пък някои градски интелигенти, под руска или сръбска мода са си добавяли -ич, което е преборвано след Освобождението. Много фамилии са били прякорни и с турска етимология. С това почват да се борят след преврата деветнадесетомайците и после администрацията на Борис, започват масово да подменят фамилиите, особено сред селяните, на които им е все едно и не отдават значение на това как са записвани. Така новородените просто вземат за фамилия личното име на дядото им и старата фамилия/родово име изчезва при бъдещите поколения. Тя задължително е на -ов или на -ев. Паралелно с това е вървял процес и към премахване на -ски, осоно във вариантите -овски, -евски, като -ски е премахвано, това особено в селски райони през 30-те. В Средногорието е имало и такива, завършващи на -ек, към -ек задължително е добавяно и едно -ов след него, по модела на Бобек - Бобеков, Минек - Минеков, Бранек - Бранеков и т.н. Умишлено , за да се отличават от българите, в Северна Македония са тръгнали по друг път на унификация, като са възстановили разговорните -овски, -евски, -оски , -ески, вместо наложените преди от Екзархията или патриаршията , --ов, съответно - у. И това главно в Западните й части, където разговорно такива са се употребявали относно родове, заради големите неразделени родове /задруги/ или споменът за тях.