Писмото на гърчолята, го създадоха за да ги погърчват, като захарта във водата се разтвориха в Пелопонес, Епир и Тесалия и завлечените в Мала Азия. Само там, където стъпиха конските опашки и който се усети да приеме степната непримиримост, се опази името българско. И българите избраха и разпоредиха, нова, българска азбука да се създаде, за да се опази българина от погърчване. А славянина изчезна и следа не остави. Изоставиха името си и смоляни и струмяни и драговити и севери и всички станаха българи, защото "българин да се наричам, първа радост е за мене".