Според мен в базата лежат три обстоятелства: първо природни дадености (ресурси и географско положение), после социална организация (бит и вяра), накрая продукт на гения(творчество-откривателство-култура). Върхът на пирамидата е индивида, не групата. Един води към мястото, един налага организацията, единицата носи таланта (гена и гения).

Ползваните за анализ и обяснения данни от гротохронология и генетика, древни култури за обяснение на личностен и народностен характер не са базисни, а надстроечни.

За пример, в Мезоамерика отомангейските езици, генетичното делене и културите още от Олмеки и маи не следват евразийското развитие, Африка също.

Кое те кара да останеш или се преместиш?
Кое те кара да следваш една или друга група?
Кое те "запазва" в групата (социализира с нея, "налага" в нея)?
Това движи нас, движило е и древните. Тук е общото.

Гена... Какво става, когато линията на майката (ХХ хромозомите) се прекъсне?
Езика... Какво става в полигамна семейна група от различни хромозоми и езици?
Култура... Как реагира инстинкта ти за съхранение при сблъсък с друг?

Начина да ти се опонира е като се върви от познато към непознато. От потребност към задоволяване. Като се връщаш от днес към миналото и проектираш в бъдещето. Ние житейски не мислим за вчера, а как ще живеем утре. Така са живели и живеят хората.

Как предложеният "шаблон за произхода" да приложим за конструиране на бъдещето в онтогенетичен или филогенетичен план?


П.п. За да съм напълно откровен ще кажа, че зад теорията за "индо-европейското", съчетавано с "евразийското", ми прозират твърде нездрави политически заигравки в полето на науката. Поне често ги срещам напоследък.
Може и да бъркам.