Martin Dimitrov
4 февруари в 8:20 ч. ·
Вчера цял ден чета разни коментари за номинацията на Мария Бакалова. От това, че е страхотна актриса до това, че никаква актриса не е. И от това как заслужава "Златен глобус" до това как изобщо не трябва да припари до какъвто и да е глобус.
Направи ми впечатление в колко много коментари нейният успех се обяснява с късмет: все едно е изтъркала някакво билетче от някаква лотария. Естествено, в живота на всеки от нас има фактора "късмет". Но, както обича да казва жена ми - късмет е тогава, когато подготовката срещне възможността. В този смисъл, късметът не е случайност.
"Борат 2" не е висок филм. "Борат 2" е смешен филм, засягащ големи теми с огромна ирония и e направен в точния момент от правилните хора.
Аз наистина не знам от каква позиция киното и част от неговите дейци оценяват номинацията на Мария Бакалова. Покрай коментарите, които ми попаднаха, се присетих за миналогодишното изказване на Асен Блатечки, че "то е лесно да се кривиш", по повод "Оскар"-а на Хоакин Финикс.
Не. Не е лесно. Не е лесно да стигнеш до номинация и не е лесно да се кривиш. Лесно е да даваш крайна оценка.
Има нещо, което винаги ме е учудвало и в известна степен, смущавало. Аз се занимавам с реклама и съм забелязал, че огромна част от българските филмови режисьори не снимат реклами. Те искат да правят високо кино, а рекламата за тях е в известен смисъл долно занимание.
Преди около месец-два попаднах по bTV на едно интервю на Деси Минчева с Жан-Жак Ано. И се присетих колко много реклами има Жан-Жак Ано, нищо, че има и "Любовникът", и "Мечката", и "Седем години в Тибет". Очевидно снимането на реклами не му пречи. Същото се отнася и за Мишел Гундри, и за Спайк Джонзи, и за редица други режисьори и оператори, които снимат страхотни реклами. И предполагам, правят го по две важни причини - за пари, а и защото обичат да снимат.
Когато си говорим за награди и номинации, ще разкажа нещо. Преди две години снимахме една реклама на "Загорка", в която искахме да използваме "Пъпеш" на ФСБ. Само че, искахме леко да променим "Пъпеш", искахме Иван Шопов да промени леко звученето. Видяхме се с Румен Бояджиев, поговорихме, разказахме му и аз се срещнах с едно изключително високо ниво на професионализъм, което почти го няма по нашия край. Румен Бояджиев ни чу, гледа идеята ни за реклама, гледа сторибордове, гледа муудбордове, говори с Иван Шопов, даде насоки, направи една своя версия и всичко стана уау накрая. В нито един момент Румен Бояджиев не каза "Кои сте вие, че да ми пипате песента?", в нито един момент той не се отнесе несериозно или надменно, в нито един момент дори не намекна колко яката работа е, а па неговата музика ще се ползва за някаква си реклама.
И може би и поради такива причини, поради такива маниери на работа ФСБ е единствената българска група, която има "Грами".
Така че, мнозина от хората, които се учудват на номинацията на Мария Бакалова, може би просто трябва да си помислят как да работят, какво да е отношението им към света и към темите, които вълнуват този свят.
Иначе, ние спечелихме сумати награди с тая реклама на "Загорка". Не че наградите за някаква си там реклама са важни, де - нали това са оценките, които най-често си даваме.