|
Попаднах на интересен текст, който загатва, че доста преди Балканските и Европейската войни, нашата армия обмисля сериозно възможността за отвоюване на Северна Добруджа. Любопитното е, че на българските земи в Бесарабия не се е гледало като на някаква странна екзотика, а на естествено продължение на българското землище на север от делтата на Дунав, което също при сгоден момент да бъде присъединено към Родината.
Преди време, къде на шега, къде насериозно, си говорехме за алтернатива, при която Германия печели войната и Брест-Литовският мирен договор остава в сила - тогава написах, че естествено би било да поискаме граница до делтата на Днестър . Оказва се, че още през 1909 г ген Иван Колев (бесарабски българин) е мислил сериозно по въпроса. Моята прогноза беше също, че щяхме да се стремим и към излаз на Адриатическо море, плюс линия на юг до Тесалия.
Днес щяхме да сме поне 25 млн българи - от Днестър до Драч, и от Ниш до Дедеагач
„Това бе през 1909 година. Един празничен ден бях гост – заедно със семейството на покойния военен юрист, полковник С. Краев – на бъдещия водач на конницата, генерал Колев. Тогава той бе командир на Лейбгвардейския на Н.В. конен полк, а аз – ученик в горните класове на гимназията. Заварихме го пред широко разпростряна карта, и то тъкмо на хубавата Добруджа.Виждайки родния си край пред мен, аз се заинтересувах за причините, които го бяха накарали да разглежда картата именно на тази част от полуострова.С доброта и веселост той се обърна към мен с думите: „Ще освобождаваме Добруджа; но ако можем да отидем и към нас (Бесарабия), още по-хубаво ще бъде. Я ми кажи ти, какво знаеш за Добруджа и много ли са високи височините около Тулча?“ Напуснал Тулча в ранно детство, с мярката на дете, аз му отговорих, че са много високи и стръмни, защото често бяхме ходили из околността и знаех, че доста трудно се изкчавахме по тях. Обаче Колев ми зададе въпроса: „Ами, колкото Витоша ли са?“ -„Не са толкова“- беше отговорът ми – „но все пак са високи“. Той се позасмя на моята преценка, която за него, очевидно, бе невярна, защото картата показваше съвсем друго, но нищо не ми каза.“ (спомени на офицера Георги Илинов)
Редактирано от goga на 05.09.20 18:59.
|
България никога не е забравяла Северна Добруджа
