Ами според мен са по скоро села с някаква степен на погърченост, но не и до там да не личи, че населението им е по потекло българско. Доколкото знам от Чанта или Фенеркьой има малко бежанци и в България. Не мисля, че Стою Шишков или Анастас Разбойников са имали цел да доказват, че има българи, там, където ги няма. Нормално е Милетич да има пропуски за етническия състав на Тракия. Никой не е безгрешен.
Професор Д. Михалчев в статията си „Няколко думи върху етнографията на Одринско“ публикувана във вестник „Мир“, 31 януари 1919 г., брой 5 619 пише след-ното: „Като изброява българските села в Бабаескийско г. Милетич е пропуснал с. Тил-ки-бунар с около 200 къщи, сетне с. Осман-пазар, което покрай гагаузите имаше 80 къщи български. Градът Узун-кюпрю броеше не 183 семейства, както пише авторът, а 328 български къщи. В Узун-кюприйската каза с. Ермени-кьой имаше не 83 семейст-ва, а 120 къщи български; с. Ени-кьой, на десния бряг на р. Еркене, което беше най-бо-гатото село в околията и е притежавало, ако не се лъжа, второкласно училище още от 1885 год., броеше не 306 български семейства, а 450 български къщи. Знае се при това, че в една къща рядко живее само едно семейство“. В Залъф е имало 50 къщи българи. В Лозенград българите са били 1 400 къщи, а не 1 200, и в селото Ковчаз 145 къщи, а не 50 семейства. Селото Коюн-гяур е имало 200 къщи българи, с. Скопо 290 къ-щи патриаршисти, а не 150, и около 80 къщи екзархисти, на които водител е бил дядо Патаки. В Бунар-хисар българите са били повече от 600 къщи. В Узункюприйска каза село Еникьой е българско, а е отбелязано от Милетич за гръцко. В Хайреболската каза също село Хедили 75 сем. е българско, а не гръцко. Според в. „Македония“, който е из-даван в Цариград преди учредяването на Българската екзархия, в Лозанградска каза е имало 23 български села с 2 705 къщи срещу едно поселище, в което е имало гърци – града Лозенград, с 700 гръцки къщи. В Бунар-хисарска каза е имало 13 български села с 1 608 къщи срещу гърци в пет поселища с 943 къщи. За гръцки са отбелязани още и българските села Гердели, 80 сем. и Хаскьой, 100 сем, Хавсенка каза. Един от членовете на Карнегиевата комисия, който през 1913 г. лично е посещавал някои села източно от Одрин, споменава за селата Османли, Маха-лата, Хаскьой и Хавса, че са български, едни от тях смесени и с турци. У Милетич Хаскьой е отбелязано за гръцко.
|