Според мен, преселниците в периода от 1878 г. до 1911 г. всички българи от външни земи, са не повече от 100 000 -120 000 души от всички краища заедно, вероятно около половината или дори повече от Македония, преобладаващо от северните краища, бъдещите Вардарски и Пирински дял и незначително от Егейски. Миграцията към България, 1912-1926 г. е малко повече от четвърт милион, за което Вардарска Македония има незначителен принос, малко над 20 хиляди, а най-голям принос има Егейска Македония. Като цяло бежанците от този период в българското общество са около 5-6% от цялото население и неравномерно разпределени из страната. Всичко друго са спекулации и произволни твърдения. Лично аз съм изранал в бежанска махала, в която всяко второ семейство е от Егейска Македония, моето не е, и помня, че през 80-те години и още повече през 70-те, имаше още доста живи бабички и по-рядко дядовци, родени през 19 век. В съседната къща към 80-та година почина една баба Елисавета от Ениджевардарско на 98 години. Бежанците от Егейска Македония, родени през 48 г. там в България са били 67 000 души, малко над 86 хил са били тези, които оттам в периода 1912-1926 г. трайно се установяват в България. От Драмско и Серско има и късна емиграция 44 г., със сигурно е имало и по-ранна емиграция някаква. Може да се приложи някакъв математически модел, като се знае естествения прираст по години, раждаемост, смъртност, колко са етническите българи и някои други показатели, и да се установи с относителна точност броя на мигрантите външни българи, но няма да решим тук това. Всички бежанци в Източна Румелия например в първото преброяване са отразени и няма някаква фрапираща първоначална заселническа вълна към нея. Има много митове и легенди по темата, целенасочено пропагандирани раздувани цифри, за да се драматизира ситуацията, да се създаде по-ярко усещане за драматичност и травматичност. Българите сме царе на хиперболизацията.