За Чанта знам. Относно надгробните паметници ми се струва много мътно, това да е някакво доказателство. Малко села по това време имат надгробни надписи в гробищата си. Само най-заможните. Ако все пак приемем , че въпросното село са слагали такива, то кой ги е дялкал на български. За да бъде някой каменоделец грамотен на български там към 1911 г. то трябва да е преминал през българско училище. Училищата обаче са администрирани от екзархията, а викаш селото било българи-патриаршистки.

Милетич не коментира гръцките села в Цариградско и Силиврийско, а само отбелязва българските там. Чанта и Фенер не са му в списъка. На картата си е отбелязал Фенер като гръцко.
Райчевски пише следното:
"Чанта - българите част от които тук се гърчеят идват главно от Пирот и Златица, но има и от Панагюрище и Копривщица. От същите места произхождало населението на много села, погърчени или гърчеещи се скоро след преселването, като Епиватос, Фенер, Ерикли, Плеватос, Ягос, Шастрос"

Изхождайки от този текст, ми се струва че българите, заселвали се в тези села са свързани с отглеждане и търговията с добитък от началото а 19 в., най-вече с овце и откарването им в Цариград. Също и с оставането им трайно в района по време на кърджалийските размирици по това време. Изхождайки от названията на селата, вероятно там е имало и заварено гръцко население, което е спомогнало за бързото им погърчване.

Редактирано от Dean Dimov на 20.10.19 15:53.