|
Тема |
Re: сега ще троля [re: komitaO3] |
|
Автор |
leyte (старо куче) |
|
Публикувано | 10.09.19 14:47 |
|
|
Няма плюене. Има твърд отказ някой да ни "гъбарка" за нещо дето уж било "наше", без то никога да е било наше.
Твърдението е, че като отворена икономическа система и в условията на свободен пазар, тази въпросна индустриализация би била далеч по-устойчива и на практика показала рентабилност. Тогава поне можехме да се гордеем от успеха и споделяме резултата.
Докато в регулиран пазар, затворена система и стокови замени валутата винаги струва по-малко от стойността на продукта, на който е оценена в местни пари. Поне така се получава. А същата тази валута принципно лисва или е под строг контрол.
В смисъл... Трябва да чакаш години за москвич. Купуваш си го за долари. После го продаваш за левове на свободен вътрешен пазар, повече от доларите дадени първоначално, обърнати по левов курс... (0.90лв за 1 ЮСД официално, 3:1 нелегално)
Днес е обратното. Купуваш на свободен пазар нов автомобил оценен във валута, от момента на покупката стойността му пада дори производителя не може да му вземе същите пари. Дори и километража да сочи "0".
Така става, защото едно нещо не струва колкото ти си го цениш, колко себестойност и талант дори влагаш. То струва точно толкова, колкото някой е готов да плати в момента, в който ти трябва да регистрираш приход и приемеш сделката.
Та, оставим таз народняшка бодрост или накърнена чест.
Пичовете си се писаха комунета сами. Ти го имаш за свое, но по Конституция и закони ред Те имаха водеща роля, а ти нямаше никаква собственост ни в индустриалните средства, ни в техните продукти.
Нищо от 1944 до 1989г. Не е било твое/наше, Комита! Никога не си имал и най-малка възможност сам да се разпореждаш с него. Това по закон! Инак, можеш да си го чувстваш както си искаш.
Мое не е било. За мен всички средства за производство до 1989г. Си бяха общи - демек чужди. Нещо повече, барнеш ли ги те съдят за кражба.
Моля те да ми позволиш да си остана с тези си разбирания. По-леко ми е с тях в живота днес. Какво мога днес и утре, а не какво загубих вчера. То не беше мое, тогава и не скърбя за него. Като в любовта, брат кой таковал - таковал. Кака се ожени!
|
| |
|
|
|