Такива захаросани сценарийчета, за това какво щяло да се случи в България, ако ни били лошите комунисти, имат доста слабости.
Най-голямата е, че всички започват с презумпцията, че нещата щяха да станат от самосебе си. Всъщност, както показват данните за тренда в БВП от 1878 до 2000 (които съм пускал тук N пъти), България, имайки по-нисък дългосрочен ръст, от 1878 до 1944 постепено изостава от Европа. До 1944 нашия беше малко под 1%, след 1944 - около 4% и на практика чак до 1989 наваксваме. Цитирал съм тук какво казва Ерхард за икономиката на соц.лагера през 50те и 60, можеш да провериш и сам.
Втората най-голяма е елементарната логика: ако комунистите бяха виновни за това, че през 1989 не сме били богати като средния европеец, то защо през последните 30 години не станахме такива? Чехи, словаци, поляци също бяха под тежкия комунистически ботуш, чехите даже бяха най-тежко индустриализираната държава в соц.лагера, но индустрията им сега е дори още по-голяма, а нашата по натурални измерители е 6 пъти по-малка, отколкото през 1989.
Обективно сравнение с Гърция: през 1944 гърците имат големи транспортни, селскостопански, даже химически компании. Ние нямаме, тук всичко е шуробаджанащина и държавни протекции. Ако мислиш по друг начин, посочи ми една наша голяма фирма преди 1944. Гърците имат изградена сносна ж.п. мрежа, хубави пристанища и друга инфраструктура. Ние нямаме ни едно прилично пристанище, Варна и Бургас се развиват заради търговията със СССР. Не знам колко инженери са имали гърците през 1944, но атинската Политехника е основана още през 1840. Ние до 1950 нямаме нито един технически университет.
Туризмът за Гърция е новост. Селското стопанство и морския транспорт я развиват през целия 20ти век. До 1944 ние нямаме нито едното, нито другото. В Царство България има 0 км. напоителни канали, 0 торови завода, 0 химически завода, 0 аграрни института и 1.5 язовира (вторият е завършен през 1946). Но пък за сметка на това сме отглеждали царевица като деликатесна култура!
Лично за мен въпросът какъв е дедуктивният извод от такива съждения, е несъществен. Истински важният въпрос е: в какво хората искат да вярват! Бидейки голяма част от онези, които "знаят", че комунизмът беше по-тежък от турското робство, не са силни нито в математическата логика, нито в макроикономикса, оставят търсенето на истината на едната вяра. А там, гдето има търсене, се появява и предлагане, както е казал А. Смит. И тъй се напръкнаха онлайн пашкевили, които разнасят истината за разцвета в мощното Царство България и кобната роля на комнистите в неговото разсипване.
|