[]Нашите контакти по места бяха ограничавани с десетилетия по политически причини. Пак по същите причини се допускаха, без да се поощтряват контактите със Скопие.

Вече не е същото, обаче. Контактите с България са свободни, което променя и нагласите в Гърция. Ние движим и говорим по-свободно от "скопяните". Гърците не са глупави, виждат, че нашето чисто човешко общуване не е държавно организирано. Българин се интегрира в гръцкото общество културно и езиково, както грък в българското без да нарушава целостта му. Докато "скопското" набляга на различията, в това число и социални. Последното ангажира националните служби на Гърция с реакция.
Нашите грасарбайтери промениха гръцкото отношение към България и на нас се гледа (с пълно право), като на политически и социални дори партньори. Българите даваме решения на гръцките социални проблеми, докато "скопските" ги задълбават. Партия не може да се гради без социална база и идеология.
Например, когато в Северна Гърция 90те години се говореше за безработица, идват българите и се вижда, че не е въпроса социален, а по-често личен. Когато пак там се говори за липса на възможности за бизнес идва българска фирма и отваря офис, поделение. По никакъв начин не налага чужди на гръцките модели, ред, идеология и т.н. Същото става и с гръцките студенти и фирми в България.
Например, Чипита България има точно толкова гръцки облик тук, колкото няколкото фабрики наши в Гърция, български. Средата вътре не се различава от околната.

"Скопяни" се навират все в едни и същи кафенета и фирми за забава, там ги плещят едни и същи с местните. Места все за безделници, далавераджии и хахо-хихи. Покрай някое събиране от местно значение могат да "избухнат" на дансинга и толкова. Това ги капсулира и дори нагнетява, но никак не им помага. Скопие създава само проблеми за местните, от там и за Гърция. Тепърва ще гледаме как вътре в това "виножито" ще си избодат очите сами. Генерират твърде много вътрешни противоречия и не дават никакви или все задънени решения. Типично по македонски, междувпрочем.
Ние няма нужда да се врем сред тях, да спорим, пази Боже да взимаме страна.