|
Тема |
Re: Видео от Преспа [re: komitaO3] |
|
Автор |
goga (изследовател) |
|
Публикувано | 29.07.19 00:02 |
|
|
Ентусиастите отдавна са се изселили от там.
Останала е сивата и неориентирана маса, за която е важно просто да оцелее под някаква форма. С течение на времето са си сменили охотно формата. И така са стигнали до днес.
1913 г няма как да я върнем. Уви.
Ние сегашната територия да си запазим и развием държавата - пак ще е голям успех.
Няма към кой толкова да се стремим извън настоящите граници: в Бесарабия нашенците си обичат България, но не искат да идват масово; ако можехме да ги присъединим, нямаше да се дърпат, но там няма как./ Онзи ден един образ от Бесарабия пя песен в прослава на Родината пред Б.Б.: припевът беше нещо от сорта: "Обичаме любимата Украйна, но в сърцето ни остава и нещо от старата родина". Това е положенето.
В Северна Македония няма кой да търсим. С тях братя никога отново няма да станем. В най-добрия случай ще имаме хладни отношения на далечни роднини. В Егея - всичко отдавна е свършило. В Западна и Източна Тракия - също.
Който е могъл, е избягал в България и днес внуците му са част от нашия генофонд.
Между другото още навремето през 1940-41 г е отчетено: само в Южна Добруджа нашите войски са посрещнати наистина безрезервно и на 100% еуфорично от всички. Редактирано от goga на 29.07.19 00:10.
|
| |
|
|
|