Далеч сме от Босна, при Симеон. Рашка е наша тогава. Едва Самуил държи източните и части за кратко, като взима и Дукля. С дукляните май поддържаме традиционно добри отношения отколкото с расците. А границата по Бяло море си е точно военновременна, защото още при Петър, досега с Бяло море изчезва яко дим, вероятно като част от дългогодишния мирен договор.
Описаното в Геста Хунгарорум иде да сочи, че Отвъддунавска България е била нещо доста по-различно от Балканска България. Комитите там, имат доста повече правомощия от комитите южно от Дунав. Там и населението е смесено. Факта че маджарите нахлуват практически от север, подпомогнати от рутените, които им показват проходите, сочи че отбраната по Днестър е била добра, а и южна Бесарабия е близо до Преслав, за разлика от дн. Закарпатска Украйна. Пък и източно от Днестър са печенегите, принципно наши съюзни племена. Макар в хрониката да се отбелязва, че в новите си земи, маджарите допуснали да се заселят и печенеги, които те наричат пицени. И за съжаление, точно Симеон Велики губи отвъддунавските земи. Безплодните му походи към Константинопол, не му остават ресурс да води пълномащабна война с маджарите. Дори за Менуморот е отбелязано, че отбраната му била слаба, тъй като изпращал контингент на юг...
Интересното е че когато маджарите изпъждат Салан от земите му, наред с контингент от Балканска България, там се бият и гръцки контингент. Отбелязано е не само в хрониката, но и от някакъв лангобардски монах. Явно маджарите са били прекалено силни и нямат спиране, така както ние в 7в., усвояваме Мизия с Добруджа за отрицателно време. Но мисля че илюзията че Симеон ги набъхтал и те затова се преселили в Панония се оказва пълна лъжа.
|