В общи линии в Геста Хунгарорум пише следното:
Маджарите тръгнали да завладяват Киев, като го наричат столица на Рутения, а населението рутени. Онези се уплашили и повикали на помощ куманите. Въпреки това Киев губи войната. С много подкупи обаче, насочват маджарите към дн. Закарпатска Украйна, като им обясняват че там земята е много хубава. Маджарите навлизат в българския комитат с център Хунград и Землинград, обхващаш днешна Закарпатска Украйна и Източна Словакия, с граница по Татрите с полските племена. Описват че срещат българи и склави, като склавите веднага започнали да служат на маджарите, бързо забравяйки предишния си господар. След завладяването на този комитат, наред с маджарите в него се заселили и последвали ги рутени. Българския управител на областта Лоборец е в подчинено положение на българския управител на дн. Източна Унгария и Войводина-Салан. Лоборец е убит, докато бяга към Землинград, дн. Източна Словакия, но при обсадата на Хунград, бива убит предводителя на маджарите Алмуш и вожд става сина му Арпад. Маджарите изпращат пратеници при Салан. За да има мир, той им отстъпва доброволно земите между Дунав и Тиса, представляващи цялата северна част на неговите земи и вероятно слабо населена. След този мир, маджарите навлизат в Трансилвания, но не от изток, а от север и от запад. Там се сблъскват с други двама вождове-Глад и Менуморот. Те обаче за разлика от Лоборец, не са подчинени на Салан. Описано е че в земите им живеят склави, хазари, българи и секеи. Глад е описан като blacorum или влах, а земите му населени с власи. Глад е убит и земите му превзети. Земите на Менуморот са кооптирани с династичен брак. Първоначално Менуморот се противопоставил на маджарите и се подиграл на Салан, че отстъпил част от земите си. Подчинените му предимно склави, били въоръжени предимно с лъкове и стрели. Губи войната.После маджарите опират до същинските земи на секеите в югоизточния ъгъл на дн. Трансилвания. С тях е постигнато споразумение и те доброволно се присъединяват към маджарите. Следва нов сблъсък със Салан. При повторните преговори той им се подиграл с нещо от сорта на "не ги знам какви маджари са тия, тези са скити, на които ние дадохме името хунгари, с които сега ги знае целия свят". Заплашил ги да опразнят и каквото са взели досега и да се изселват откъдето са дошли. Земите му са превзети, а той самия бяга в Белград. Във войната срещу него участват маджари и секеи. Салан се бие срещу тях със собствени сили, но и с военна помощ от българи и гърци.
Впоследствие от Волжска България, пристигнали двама благородни мъже, които водели със себе си хора с измаилтянска религия. За родово владение им била определена Пеща.
В Геста Хунгарорум, се прави ясно разграничение между славяните. Русите и украинците наричат рутени, поляците-поляни, чехите-бохеми и моравци, сърбите-расци. Навсякъде където завладяват земи на Първото Българско царство, наричат славяните-склави и склавени!
Извън Геста Хунгарорум. За наследник на Глад е сочен Ахтум, владетел на дн. Банат, Олтения, и част от Трансилвания. Някои твърдят че е резидирал не в Морисена(Ченад), а във Видин и че бил съратник на цар Самуил. Загива в битка с маджарите малко след 1002г. и земите му са превзети от тях.

На унгарската карта на д-р Марки Шандор(1853-1925), описваща завладяването на земите им, ясно е посочено че комитатите на Лоборец, Салан и Глад, са завладени от българите, като ясно е описано какво е населението на съответния комитат. Картата е налична в Уикипедия в статията за Салан. Аматьора може да преведе туй-онуй ат нея.

Редактирано от komitaO3 на 06.07.19 00:55.