От това, което съм чел, турското робство е било много различно през различните векове. Може би заради това има толкова противоречиви оценки за него.
На турците дължим това, че от разпокъсани села с неясна идентичност сме станали единна нация, на всичко отгоре най-многобройната на Балканския полуостров.
От друга страна след австро-турската война от 1689, отношенията между християни и мюсюлмани в ОИ започват да деградират. А след като руснаците започват етническо прочистване на татари, черкези и другите мюсюлмани от Новорусия, нещата опират до нож.
Между другото православите християни, които са живяли в католически държави, са били третирани като добитък и може би затова онези, които са живяли в ОИ не са се оплаквали много. Виж напимер какво пише през 1656 патриарха на Антиох за положението на православните християни в Полша:
Всички ние много плакахме за хилядите мъченици, които бяха убити от тези нечестиви нещастници, врагове на вярата, през тези четиридесет или петдесет години. Вероятно броят им е седемдесет или осемдесет хиляди души. О, неверници! О, чудовища от нечистота! О, сърца от камък! Какво направиха монахините и жените? Какво сториха момичетата и момчетата и малките деца, че трябваше да ги убиете? ... И защо ги произнасям (поляците) проклети? Защото те са се показали като по-долни и покварени от корумпираните идолопоклонници, с жестокото си отношение към християните, искайки да премахнат самото име на православните. Нека Бог увековечи империята на турците за вечни времена! Понеже те вземат своето си, но не месят в религиозните дела, без значение дали техните поданици са християни и назареи, евреи или самаряни; докато тези проклети поляци не са доволни от данъците и покорството от децата на Христос, макар и склонни да им служат; но ги подчиняват на властта на враговете на Христос, тираничните евреи, които дори не им позволяват да строят църкви, нито ги оставят да имат свещеници, които познават тайните на тяхната вяра.
|