Икономов удря десетката на един ранен етап, когато още отношенията между нас и сърбите не са взривени, което ще стане три години по-късно. Може би някой от сръбския елит вече е попрочел Иречек, дори и Петар Богдан. Със сигурност го е разстроило, както ще се разстроят още много други подир това. Вероятно със самодоволство са гледали как бавно се възстановяваме от четири века и половина чужда гнет. Не са отчитали факта, че сме хинтерланд на огромната империя и може би те на наше място и не биха оцеляли като народ. Това и поради вродени или ако по-точно звучи, изначални, още при зараждането на зародиша на етноса и държавността им, характеристики, които изглежда са неизменни и неизкореними при определени сръбски индивиди. Пердаха в българо-сръбската война ги отрезвява и сигур насетне техните политици малко повечко почват да вникват в историята и културата на българина. Това поражда още по-негативни емоции, както и последвалите събития на Балканите в които българите от ТБЦ се издигат на нивото на предците си от ПБЦ и ВБЦ и освен в очите на световните историци и изследователи, се издигат и на съвременниците, политици, военни, журналисти, културтрегери, което окончателно разбива сърбите. Това е момента на пречупване. Разбират че в директен сблъсък било на мирно или военно поприще нямат шанс и започват една подмолна игра с всички средства, само и само да бъдем смазани. Дори се отива до крайност и желание на бъдем заличени като държава, народ и култура. Това ни се пада заради факта, че сме дали писменост на другите славяни, а от там и развитие на литературна школа за градежа на собствената им цивилизация. Така ни се пада, защото сме допринесли днес да са православни християни, да са това което са, а не босненски мусюлмани или хървати католици. Пада ни се, защото сме уникати във фолклорно отношение, а по мистерията на българските гласове и неравноделните тактови размери, света се захласва. Защото нито историята на гърците, нито техния бит и култура може да ни впечатли, но обратното е факт, изразяващ се в безпрецедентен страх от всичко българско. А по същите тези византийски наследници, чиито предци сме млатили безброй пъти, сърбина си пада здраво, та направо си припада. И между впрочем, много от току що написаното важи и за руския елит, но там нюансите и изходните позиции са други, а като прибавим към това и габаритите и възможностите за влияние на световната сцена, нещата стават коренно различни.

Редактирано от kuduger-96506 на 28.03.19 13:43.