|
Тема |
Re: Лакомията погуби [re: Superserb] |
|
Автор |
goga (изследовател) |
|
Публикувано | 26.03.19 22:49 |
|
|
В началото на 20-ти век Русия просто вече се задавя от размерите си, тя не може да усвои териториите си, а напира към нови и нови хоризонти. Нахлува в Манджурия преди да е завършила транссибирската железница или пък тя да има нормална пропускливост; слага ръка на Порт-Артур, а реално няма нито капацитетът, нито ноу-хауто да управлява ефективно тези далекоизточни територии. Доказателството - унизителното поражение от геополитическото джудже по онова време Япония.
Единственото умно нещо, което правят, е, че продават Аляска. /Александър Втори се оказва доста по-умен от внука си/.
Приказките за "топлите морета" имат някакъв смисъл по времето на Петър Първи. При Николай Втори това вече е перверзия, извращение.
То всъщност това проличава и в самата Голяма война: Русия влиза в нея, без въобще да си поставя за цел Проливи и излаз на Средиземно море. Тоест това не са жизнено важни за нея цели. Отново стават актуални, от немай-къде, след като германците насъскват Османската империя да влезе във войната.
Хабсбургите умират от задавяне със славянско население. Босна е абсолютно ненужно бреме. За какво им е Солун? Това за железниците и пристанищата са изсмускани от пръстите причини. В началото на 20-ти век Австро-Унгария има вече приличен боен и търговски адриатически флот. Не е вярно, че не можели логистично да стигат до адриатическите пристанища.
Редактирано от goga на 26.03.19 22:51.
|
| |
|
|
|