И аз попаднах на един друг (подобен) словесен бълвоч:
Всъщност на 3 март някои „празнуват” един временен (прелиминарен) договор между две паразитни империи – Руската и Османската.
Един измислен и изкуствен празник, натресен ни от послушното русофилско лоби в управляващата ни сган през 1991 г. за да се дозапълнят идеологемите на руския империализъм, поизместени малко от зрелия социализъм за известно време.
Датата на подписване на Сан Стефанския временен договор не е случайна. По стара имперска традиция по-важните държавни документи, като укази, декрети, договори, се подписват и обнародват на рождената дата на императора. Така е и с манифеста на Николай II , с който в Русия е премахнато крепостничеството.
На 3 март 1861 г. император Александър ІІ издава „Манифест за всемилостиво даряване на крепостните с правото да бъдат свободни селски жители и за устройството на техния бит“.
Така в Русия е премахнато робството.
За разлика от българите, които по това време могат да пътуват свободно, да имат имоти, къщи на по два, три ката, да пращат децата си в престижни европейски училища и университети, да издават вестници, да строят църкви, манастири, училища, гимназии и фабрики, обикновения руснак до 1861 г. е почти безправен роб, който дори няма право да бъде кръщаван в църква, а императора и дворянството могат да го продават като добитъка си.
Но да се върнем на темата…
Какво „празнуват” някои на 3 март?!
Освен, че е временен договор между две империи, който временно урежда статута на завоюваните земи, този договор залага и огромни тежести и данъци за българското население.
Трябва да отбележим, че договорът е умел пропаганден ход на руската дипломация.
Руската и Австро-Унгарската империи, двете властващив Централа и Източна Европа империи вече са се разбрали предваритело как да си поделят сферите на влияние на Балканите и са заложили основите на Берлинския договор и разкъсването на българските земи и нация.
Със секретното Райхщадско споразумение от 8 юли 1876 г. , подписано веднага след Априлското въстание, двете империи се споразумяват да не се допусне образуване на голяма българска държава, като взаимно си гарантират парчетата от баницата, наречени Балкански полуостров.
Русия гарантира на Австор-Унгария да не възпрепятства окупацията на Босна и Херцеговина и Хърватска, а от своя страна Австро-Унгария гарантира на Русия ненамеса при инвазия и окупация на българските земи.
Двете империи преподписват на най-високо ниво това свое секретно споразумение в секретна конвенция, наречена Будапещенска конвенция на 15 януари 1877 г.
Забележете датата!
В същия момент в Цариград се провежда цариградската мирна конференция на Великите сили, която трябва да уреди статута и територията на новата българска държава.
Де факто България вече съществува на картата.
И то с огромна територия, близка до територията на Българската екзархия, официално обявена с ферман (най-високия по ранг документ в Османската империя) от султана още през 1870 г.
-----
Викам да не даваме храна на троловете?
|