Пусна го, нищо не каза и дори не изрази собствено мнение.
Резултата: форумния микро-вариант на цялото ни общество реагира така, както и макрото - разделение и раздразнение и у двете страни. Казано просто - не е дата която обединява, а такава, която ни разделя. Причините дори не е нужно да се изброяват, но допълнителен проблем е и факта, че външни сили се възползват от това, обикновено в ущърб на България.
И като бе споменато от колеги - какво и е на датата на която е обявена независимостта на България? Факт е, че в богатите и развити демокрации, точно този ден (на националната им независимост) е техният национален празник. Той освен, че си чисто наше дело, а не на външни сили, е и впечатляващ факт, от който твърде много трябва да сме горди: възниква Третото Българско Царство, което в новите не по-малко трудни от средновековието времена, ще се докаже по впечатляващ начин и на Балканската, и на Европейската, че и на световната сцена. Възражда се не просто една балканска държава, а едно древно царство и една древна традиция. Символ на цивилизация, европейско мислене и впечатляващ дух, чийто аналози в световната история или липсват или бледнеят. И това разбира се благодарение на предходния подготвителен период на утвърждаване на новата българска държавност по време на княжеския период, така както културния и военно-политически възход на Първото Българско царство се дължи на предходното развитие и държавност от езическия период. И днес се вайкаме ли? За какво, за изгубените С. Добруджа и излаз на Беломорието! За отчуждената С. Македония! За Поморавието и не съвсем изгубените З. Покрайнини?
Контактувал съм с много гърци, няма никога да забравят Константинопол и ще живеят още дълго в съня си да го възвърнат някой ден. Не поискаха помощ от запада, когато го губеха от османците, щото нали биха предпочели феса, пред католицизма, а сега се надяват с помоща на същия този Запад да си го върнат, ако турците вземат някой ден много да сгафат. Да не говорим за изгубената Византия и блясъка и влиянието и, което Гърция като държава, никога дори не ще го доближи. Е, биха могли и трябва да са много доволни от факта, че ги глезеха дълги години, па и направо си ги дондуркаха, докато не преминаха границата.

Контактувал съсм със сърби у нас, Канада и в самата Сърбия. Сред тях душановата империя, както и Югославия, са образец за военно-политически и културен връх в развитието им. И двете много кратки и несрвними с ПБЦ и дори ВБЦ, но пък като времетраене, поне второто води убедително ТБЦ.
До къде стигна Сърбия днес, всички знаем и някакви позитивни коментари за тях, са доста безполезни, особено за хора пообиколили из сръбско.

Румънци и албанци са друга бира. Без особено историческо и държавно минало, което са днес им е як плюс. От всякъде във всеки един смисъл. И веднага се набива на очи един паралел: необеременени исторически (макар и с претенции и едните и другите), те някак по нормално и по-естествено се вписват в модерния свят, спрямо балканците с по-голям исторически път. Поне в моите очи. И в този смисъл бих направил сравнението на европевйците с американците. Вторите с кратък исторически път, пишат историята днес и последните повече от 100г. Първите още не могат да изградят достъчно добре онова в което повечето европейци все още вярват, общото бъдеще на стария континент, а толкова огромен опит стои зад тях: и военно-политически и икономически и културен
и всякакъв...