Мога да ти кажа, че го е имало и тако и вако, както днес и през всички други времена. Хората никога в никой строй или власт не са живели еднакво, при това има примери за един и същи човек, живял по различен начин в рамките буквално на години. Аз мога да кажа на прима виста, за да не разтеглям локуми, за единият род, от който произхождам. Разделили са се на две в края на 18-ти век. През 19-ти едните дават и интелектуалните и духовни водачи на селището, като даскала и попа, от другите идват лудите глави и предприемчивите, като хайдитуна и ханджията. Нито едните, нито другите са сред най-заможните родове, но са сред най-популярните, чиято дума се чува и уважава, дори сред турците и черкезите, живеещи в съседство и наоколо. Минава априлското въстание, къщите и ханчето са им изгорени до основи и защото са живи и важни на место участници в събитието, са и бити и затворени по каушите и занданите. Обедняват, поради прежде изложените причини, но оцеляват, макар и не всички. Живота им се преобръща и от живели добре при османците, благодарение най-вече на собствените си качества, след освобождението вече са хора с шепа земя, на която могат и построяват по една схлупена къщурка.