Маневреността на бойните самолети и в частност на изтребителите (бомбардировачите и транспортните са тромави) се дължи главно на елероните, елевоните, предкрилките, задкрилките, хоризонталните и вертикалните стабилизатори. Всичко изброено участва в управлението на самолета и е с достатъчна площ, за да може да оказват влияние при високи скорости с които например се изпълняват виражи, тона, лупинги, имелмани т.н. фигури от висшия пилотаж, характерни освен за изтребителите и за спортно-акробатичните самолети. Въздушните спирачки на съвременните изтребители са с твърде малка площ, за да бъдат критичен фактор за убиване на скоростта, така както например са били някогашните значително по-големи въздушни спирачки, монтирани под и по продължение на крилата на витловите пикировачи от ВСВ например, като Щуката, японския "Вал" и много други. За това пък свръх маневреност за момента се постига с инверс на тягата на двигателя, което се постига чрез соплата му и стана характерен белег на петото поколение изтребители и руския Су-37.

Редактирано от kuduger-96506 на 23.10.18 22:44.