Точно преди 2г. съм писал това. / Политика, Свят / Македония

Замести няколко думи и ще важи и за вас:

Вече 4г., подред интернет пространството се тресе от български междуособни войни. Българин кълне българин, защитавайки или мразейки чужди държави! Решихме всички свои проблеми, преборихме корупцията, подредихме си държавата, повишихме си доходите, преборихме демографската криза, ликвидирахме престъпността, създадохме си средна класа, изградихме български производства. Да, разрешихме всичките си неволи и се насочихме да защитаваме чужди каузи! Ей сега, Путин и Обама, Меркел и Ердоган, стават и лягат с нашите проблеми! Да се изтрепем помежду си за тях! Свършиха се нашите проблеми! Няма по-греховно нещо от братоубийството. И виртуално ние вършим точно това! Издевателстваме един върху друг! За чужди каузи. За хора и държави, които преследват само и единствено своите политики и интереси! Има ли наивници да смятат, че някой в Москва, Вашингтон или Брюксел го е грижа за нас? Това са империи. Съвременни империи, облечени в републиканска форма. А империите минават през трупове. За да постигнат своите собствени интереси. Ние сме лесна тяхна плячка. Не заради друго, а защото нямаме наша кауза. Защото сме разединени! Защото сме готови да изтрием от лицето на света друг българин, задето е за или против Путин, за или против Обама, за или против някой чужд политик! А ние сме една кръв, едно племе, с обща история, с общ език, с една азбука, с общи традиции! Ние сме българи. И си нямаме друг на Света. Не сме си и имали. И сме се справяли чудесно. Когато сме били единни! България е била империя. Не заради силата на мечовете и многобройността на държащите ги! А е била империя, защото е била държава на духа! Българския дух. Не мога да заема страна, аз вече си имам такава. Тя е България и българските национални интереси! Нашите врагове, са покварената и не издигната от народа българска политическа класа, олигарсите, чуждите интереси! Ние можем да ги преборим! Тъй както преборихме тъмните векове на робството и създадохме Възраждането! Със Силата на Българския Дух.

Забележка: Вече не вярвам в последното оптимистично изречение.