Пример от дедеагачко, село Лъджекьово, днешно Лутра. 1827ма селото е чисто бейско, турско. Същата година не пускат овчарите да се прибират към Доган хисар и Дервент. Насила ги задържат, но им дават земята в дясно на реката, да си построят къщи и си вземат семействата. При идването на руснаците, само след 50 години, повече от половината жители са българи, с църква и училище. Гърци са кмета, хекимина и попа. След това поп, българин, от патриаршист става униат. Една част от жителите също е мигрирала от Македония

Дервентци твърдят, че до модерните времена, никой не е излизал от селото, т.е. не се е преселвал от него другаде, но много родове, семейства и отделни лица от другаде са се преселвали в него. Не са пускали и жени да се омъжат в друго село. Някакъв поп през 18 век бил проклел тези , които биха се осмелили да напуснат селото и никой не смеел. Това може и да е легенда, обясняваща бързото нарастване на селото до около 2000 души. Основано е през 1720 г. от 12 семейства въглищари, дошли от село Крушово, Нигритска нахия, Сереско. От втората половина на 19 век последното село е две села Горно и Долно Крушово, или Ано и Като Крусовон, днес Неа Кердилия, и е с гръцко или погърчено население. Дервент, Дедеагачко през 20 в. голямо българско екзархийско село, с две екзархийски църкви, и е мисля второто по големина българско село в Дедеагачко след Доган Хисар, като със земеделие или животновъдство са се занимавали не повече от една трета от активното му население. 100% от жителите му се изселват в България, на тяхно място са заселени малоазийски и понтийски бежанци, а днешното му име е Авас или Авандас.