Имаше подобна, ако не същата карта публикувана в Македонски преглед 30те години. Бегло помня как бе обсъждана удома на едно фамилно събиране 80те, бях вече юноша. Причината беше въпроса, защо и откога нашите стари са униати. В приложената карта, както и в онази, от 30те, не сме отбелязани.

За съжаление, подобни карти от чужденци не отчитат поминък и миграции. Няма и засичане с турски архиви от периода. Не е ясно и в какъв интервал от време са събирани данните.
Още по-жалко, няма изследване сред македонската емиграция от по-нови времена, с произход от регионите, за потвърждение. Само допреди 20-30 години имаше още живи хора, родени там в началото на 20 век, максимално близо до периода на изготвяне на картите.

Например, района на Повардарието, особено обработваемите земи е даден турски. Той е бейлъшки, почти без църкви, но 90% от работниците са българи от цяла Македония.
Горите на Север от Солун и около кочани ги дават гръцки или влашки. Логично, защото власи и гърци гледат свои стада овце в региона, имат села. Повечето стада, обаче, са пак бейски и гледани от български овчари-колибари.
Още, четири от пет фамилии в родата на баща ми от региона на Кукуш, Гюменджа, Енидже-Вардар, са униати, кръстени в началото на 20век отново.

Пример от дедеагачко, село Лъджекьово, днешно Лутра. 1827ма селото е чисто бейско, турско. Същата година не пускат овчарите да се прибират към Доган хисар и Дервент. Насила ги задържат, но им дават земята в дясно на реката, да си построят къщи и си вземат семействата. При идването на руснаците, само след 50 години, повече от половината жители са българи, с църква и училище. Гърци са кмета, хекимина и попа. След това поп, българин, от патриаршист става униат. Една част от жителите също е мигрирала от Македония, като овчари.
Баба до 1924 е учила там в гръцко училище до трето отделение, пишеше на български, с гръцки букви, макар бъкел от гръцки не разбираше.

Та, как точно се тълкуват тези карти, не ми е много ясно.
За поместни, черкуващи се българи, навярно се приемат главно занаятчиите, замогналите се със собствена земя за обработване, плащащи си бейлъка, семействата на дюлгерите - гюрбетчии. Значителна като въздействие, даваща бъдещата интелигенция, наши даскали и свещенници, но по-малобройни от работниците в бейлъка, овчарите и гурбетчиите, мъже и жени българи, черкували се където и когато могат. За мен изглежда непосилна задача да се проследят като бройка и черкуване от армия преброители за година време. А и само за няколко години с андарти, въстания и Организация картината тотално ще се промени отново. Емиграцията към България до и малко след 1878, която също е значителна?