Ще ти отговоря вместо комитата, прощавай.

Аз съм на 41 години и нямам деца. Три пъти щях да се женя, първия - когато бях на 29. Дълги години се самообвинявах, че нещо не е наред с мен, че съм мързелив/безотговорен/повреден. Обаче след тези дълги години, като се огледам, около мен е пълно с хора на моята възраст, че и по-големи, които също нямат деца. На всичко отгоре онези пък, които имат, почти всички вече са разведени. От 25те ми съученици само 7 са със щастливи бракове и деца, 4 от тях са в САЩ. От "американците" няма нито един разведен.
Тогава взе да ми се прояснява, че проблемът може би не е в мен, ами е някакъв по-голям и че всъщност окаяната съдба на приятелите ми всъщност е резултат от разбития живот на цялото ни поколение. Живот, в който заради мизерията и свинщината на клетото ни Отечество, хората стават "тънкокожи" (както се изразяват американците) и всяка житейска дреболия може да обърне каручката със щастието.
Между другото и двамата ми дядовци, които са живели в предходния "разцвет" от 30те и 40те, са имали деца късно - единия на 30 години, а другия на 44.
А тези, които обвиняват мен или разведените ми познати или онези без деца, могат да си заврат селския морал отзад.

Други въпроси имаш ли, г-н държавен служител?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите