Не съм някакъв ултра-националист, напротив - широко скроен човек съм, глобално мислещ. Просто обаче си държа на корените.

За да ме разберете правилно, ще ви дам един пример със ситуацията в Сърбия:

никога не е било проблем да се хортува със сърбите на ниво моабет в кафана или на софрата; проблемът идва, когато по някаква случайност, моментна несъобразителност или пиянско безумие - някой подхване, без да иска, историческа тематика; повярвайте ми, цялото приятелство и добронамереност изчезват за секунди; най-вече по вина на сръбската страна. Много съм се питал защо е така. И наскоро се светнах: учебниците по история, майна. Те учат за сръбско-българската война от 1885 г Но в нея ние сме агресорите, искали сме да им вземем Ниш и т. н. и т.н. А това е само най-невинният пример.

Разберете - няма как с такива промити мозъци да бъдем общностно свързани. Дори и Вучич, който минава за по-широко скроен западняк, е всъщност един съвременен четник. Докато от отсрещната страна няма осъзнаване в тази посока, тоест някаква нагласа за промяна, за пренаписване на учебници, за трафнсформиране на национални стереотипи - не може да има добронамереност на политическо ниво към България. Защото избират масово такива като Вучич, а не хипотетично от другите - които искат отваряне и помирение със съседите.

Това е реалността. Колкото и плескавици да изядете в Белград и колкото и пъти да ви кажат "мерси", за да ви вземат конвертируемите български левове, това няма да промени основата - пещерния сръбски национализъм и митомания.

Редактирано от goga на 19.03.18 11:18.