И с любим пример от Лесковац - частна фирма, собственика в офиса е като удома си, дъщеричката му и жена му там, нещо си играят, а ние по сделки се разправяме. Преди пет-шест години беше. Той си е националист, звездаш, в армията е бил по войните, но никога не говорим за това, да не си разваляме деловите отношения. С него поначало сме на английски.
Аз звъня до нашия офис за уточнения на една колежка, на български.

И дъщерята на Ненад, както ме слуша запнало докато говоря по телефона вика: - Тата, он прича као македонец!

И смях голям настана. Те се смяха "с разбиране" повече от мен. В детската градина имали две момчета, македончета. Явно не попили още сръбския. Наоколо много хора работели от Македония. В Лесковац има и голям фармацевтичен завод, като тоя в Дупница.

И нашия българси за тва дете се оказа чист македонски. За малката "Па ща си ти" като въпрос не постои.

Редактирано от leyte на 12.02.18 13:38.