И понеже много обичам да привеждам лични примери, от собствен опит за да се съпоставяме във впечатленията си, искам да кажа:

От 90те насам имам ходено ако не сто, то десетки пъти по нашия край из Гърция, ФИРОМ и Албания. Никога, ама нито веднъж, нито в бизнес, нито за лични срещи някой ме е представял за "странец" (чужденец на сръбски, ерго ново-македонски). Даже в хотелите сутрин, на закуска, като ти записват номера на стаята, да почнат на английски и като видят името... Ама Вие сте наш! Съм го чувал безброй пъти.
Говорим даже без да обеля дума, само по поглед, на "фейс". И си плещят македонския, а аз къде чисто български, къде "подобрен", но никога не съм чул там за себе си - странец, та даже в хотелите. Най-много бугар или от Бугария. Което за мен ама въобще не е същото. Докато в цяла останала Югославия с тва си почват - дошао е странец и ала-бала.
По-дълбоко скрито в главата от тва, здраве му кажи! Башка, както казват турците, ама фашист, окупатор, татар и т.н. Не, че го няма, ама кое е водещото...