Сведения за официалната руска позиция по текста на договора дава д-р Ст. Данев след аудиенциите си при руския император. Междувременно при среща на Данев със Сазонов, последния не забравя да напомни на българина, становището на Русия против войната. Самата тя не иска да се впуска в нова авантюра. Намесата Ј би предизвикала всеобщ конфликт, а руската армия няма сили да го реши. Русия, като член на Антантата се опасява, че Англия и Франция не ще се помръднат, ако балканците нападнат Турция. Нещо повече ­ биха могли да извлекат ползи. За разлика от Сазонов, Николай II е попредразположен и предпазлив. Той одобрява договора между България и Сърбия и дава надежда, че ще признае българските законни искания в качеството му на арбитър. Стараейки се да запази сговора между София и Белград, императорът също отказва каквато и да било намеса при бъдеща война. С не по-малко тревога следят процесите и Централните сили. Австро-Унгария и Германия считат Балканския съюз за успех на Антантата, най-вече на Русия. Смятат, че при създаденото положение на Балканите има опасност не само за Турция, но и за самите тях. Стремейки се да разрушат съюза на балканските страни, те залагат по-специално на България, заради личните симпатии на българския цар, и на Румъния, заради румънския крал. Виждайки възможност за провал на Балканския съюз, Виена и Берлин се стараят да изградят нов блок, състоящ се от България, Турция, Румъния под австрогерманско ръководство. Проектът има за цел да нанесе удар на Сърбия и да провали руските стремления на Балканите. Най-важно за Централните сили е присъединяването на България към тази идея. България обаче не иска съюз с Турция, защото не би могла да извърши националното си обединение.