Прочетено някъде:

Балканският съюз не бива да се разглежда извън контекста на световните политически събития. Затова той не е самостоятелна и ограничена спогодба на Балканския полуостров. Тук се намесват отношенията между Великите сили. Създаден под диктовката на Русия, съюзът предварително настройва Централните сили против него, но и към останалите държави от Антантата. С узнаването от френска и английска страна за съществуването на балканското споразумение, те го разглеждат като филиал на руската външна политика и се противопоставят на антитурската му насоченост. И това е естествено, защото оценяват правилно създаващата се обстановка ­ увеличава се влиянието на Русия на Балканския полуостров за сметка на техните собствени позиции. М. Маджаров, пълномощен министър в Лондон и Петроград, в своите спомени отразява мнението на английските и френски вестници относно балканския договор27. Вестник Таймс пръв публикува новината. През май френските Matin и Action обнародват от Белград сведения за сключения Балкански съюз. В отговор сръбското правителство опровергава новината, което е особено нужно за Австро-Унгария и Турция. Но Дж. Баучер да отклони в. Таймс . Така водените в тайна преговори и създаването на Балканския блок стават достояние. По настояване на Франция, руската дипломация
106
поема отговорността да надзирава и възпира балканските държави от действия против Турция. Англия пък предпочита да запази позициите си в Цариград и покровителствайки великия везир Кямил паша е против всяка политика, нарушаваща спокойствието на Турция. Преговаряйки със съюзниците си от Антантата, Русия не може да приеме, че трябва да се откаже от балканската си политика и да спре влиянието си над държавите там. Отстоявайки позициите си, тя успява да приобщи Англия и Франция и да ги накара да се откажат от следваната им линия на поддръжка на статуквото в Европейска Турция. Създаденият вече Балкански съюз не може да бъде пренебрегван и Лондон и Париж трябва да приемат неизбежната война. В противен случай рискуват да изпаднат в изолация. Първоначалната позиция на Англия и Франция дава на Петербург да разбере, че при усложняване на обстановката на Балканите, трудно може да им се разчита. Неподготвеността на Русия за война и несигурността Ј по отношение на Съглашението, предизвикват поострия Ј тон спрямо балканските съюзници. И С. Сазонов, и М. Палеолог ги заплашват (най-вече България) с най-тежки последици в случай, че по тяхна вина се наруши статуквото: Голяма грешка би било ­ заявява М. Палеолог на пълномощния министър Д. Станчов, ако България в сегашния момент се впусне в някаква военна акция против Турция. Цяла Европа е съгласна и абсолютно решена да се запази мирът. Ако България се реши да обяви на Турция, то трябва да се предполага, че Румъния няма да бъде доволна от това и може би ще предприеме някаква акция против България 28. Друго доказателство са думите на Сазонов, предадени на Маджаров чрез Неклюдов: ...Русия ще се ръководи от грижата на своите прями и непосредствени интереси 29. Руският външен министър през цялото време отрича войната и е защитник на идеята за прокарване на реформи в Македония по член 23 от Берлинския договор. Смята, че единствено запазването на мира ще донесе ползи на балканските страни. Не на това мнение е посланикът Ал. Изволски. Той, проявявайки разбиране, казва: За балканските държави, а особено за България не е вече въпрос иска ли да спре войната, а въпросът е може ли да я спре ­ това зависи от вътрешните политически обстоятелства, а не от хората