Най-интересен беше Гьорче Петров в "Мера според мера" с речта си, която явно е автентична, по спомените му, разказани пред Милетич и потвърдено и от Христо Силянов, когато им казва, че въстание не бива да се вдига, а само да се готви, за да остане идеал към който да се стремят. И той и Гоце, като интелигентни хора, са разбирали, че без международна конюнктура и без външна помощ въстанието е обречена кауза, която само ще навреди....и така и става...ситуацията е била напълно различна от Източната криза през 1875-6 г., въпреки уж аналогиите с Априлското въстание. А България, която при това тогава е още васал на Портата, и с неустановен статут на Източна Румелия, защото Топханенският акт е палиативно решение, но в рамките на Берлинския договор все пак, е била наистина с вързани ръце, пък и едва ли е била така готова за война, както през злополучната 1912 г. Злополучна, защото и Балканските войни са огромна грешка на българската дипломация. Не може да правиш съюз с основните си стратегически противници, които са доказано злонамерени към тебе и които действат в синхрон още от 1903 г. и погрома на Илинден, ако не и от по-рано. Въобще Илинденско-Преображенското въстание се оказва една огромна героична глупост, която слага началото на края на българската кауза в Македония и в Тракия....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите