Моите наблюдения от северна Гърция са горе долу същите с уговорката че са доста по повърхностни. Колкото и да съм се опитвал да заговоря на български някой все съм удрякл на камък. Включително и във Лерин(флорина). Едиствено ни заговори една жена в едно село(не му помня името) до Енидже-Вардар(Яница) там където е убит Апостол войвода. По самото Халкидики никой не говори 'диалекта'. На едно място ни намериха келнер, който говореше много доър български макар и с лек диалект и се окази от района на Ксанти. Та по случая аз започнах да уча гръцки... ще видим до къде ще стигна.

Що се отнася до нашата национална кауза и съвремената формулировка. В момента нашата държава и общество умира т.е. ние самите трябва да намерим за нас какво да ни държи и след това евентуално да можем за запалим и българите извън границата, до тогава каквото и да направим може да се окаже грешно или най-малкото безполезно. Но Комитата е прав - културния ожбмен може да върви с пълна пара ине само с "бивши българи", а с всякакви нам съседи без значние от етническата им принадлежност от това само можем да спечелим.

А по надолу за Перунович - преди няколко месеца ходих до Белград, на връщане - беше късно - газ по магистралата ама до 120 колкото е разрешено(Аз карам Поло не мога много повече) и постоянно ме изпреварват български коли ама нови и мощни сякаш само аудитаи/бмв-та и мерцедеси караме тук. Да това бяха платежоспособни българи, каквито не са много, но явно на сърбите им се набива на очи. Моето личноменние че след като сърбите се търкалят по дъното доста време може би ще им узрее главата за конструктивен диалог. Докато бях в Белград двама като разбраха че съм бъулгарин единия ми каза - бях в София да подам за гражданство - баща ми е от Босилеград а другия беше военен и нямаше как да подаде документи ама ми се зарадва искренно :)