Не всички ще се открият да говорят и да лъсне, че знаят диалекта. Не знаят какъв си и що си. Ти си бил в Ампелиас/Крушаре/, където няма заселени гърци и всички са местни. То е типичен пример за българофилско село, в което преди 4-5 години плъзва македонизма и от българофилско село, то вече е полу-македонистко. Интересното е, че семейството, в което е отровен Постол войвода, днес е българофилско, макар от този род и до ден днешен да има закачени за астиномията.
Нашата национална кауза, придобива съвременната си формулировка, по естествен начин. Какво имам предвид, тя изби своето проявление, създавайки фестивалите в Жеравна, Копривщица, Рожен и редица други по-малки. Като попаднеш на такива места, разбираш, че в обществото има здрави сили, които се борят с вируса. Просто има много самосъздали се антибиотици, които още не са свързани в система. Същото е и в бизнеса. За момента, единственото проявление, където няма антивирус е политическата класа, а тя е най-важната. Спасението на българите зад граница, малко или много е и тяхна задача. Ние можем да им помогнем, но не и изцяло да ги извадим от блатото.