Събитията през 1944-45 са много по-сложни, от едноизмерното представяне, което е популярно у нас след 1989. Факт е, че част от офицерите са избити от други офицери, че част от писателите и журналистите са убити от други писатели и журналисти, че свещеници са осъдени, но свещеници има и в народния съд. няма да задълбавам натам. Комунистите са само един от факторите в тези събития.

След 1948 вече нещата са поизчистени и там много двусмслия няма.

Извън темата ще вметна, че моралната оценка на събитията тук през 44-45 драстично се отличава от същата през погледа на Западна Европа. Това, че Западна Европа отказва да приравни престъпленията на комунизма с тези на фашизма не е защото тя не е видяла комунизъм, а защото фундамента на разбирането й за "справедливост" и "легитимност" е съвсем различен (използвам термините на лудо младо). Дж.Ст.Мил, един от най-популярните морални философи, например казва, че справедливостта стои на две основи - ищаха за отмъщение и състрадателността към ближния. Ако ближният е пострадал, трябва да се отмъсти за него, дори закона да казва друго. Затова е добре законът да отразява гледната точка на мнозинството иначе стават недоразумения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите