Предвид уязвимостта на мрежовите компютърни системи, проблемът е далеч от решение, казва Дейвид Дил, компютърен специалист от Станфорд. "По принцип, зависи от това, дали компютърът на потребителя заслужава доверие", казва Дил. "Има наистина фундаментални проблеми. Възможно е една система да не допуска никакъв хак. Но като цяло, системите са склонни да бъдат уязвими".
През 2012 година Министерството на отбраната на САЩ отмени плановете си да позволи интернет гласуване на военния персонал в чужбина, след като екип по сигурността след проверка на системата за 22 милиона долара, разработена от Accenture, я определи като уязвима за кибератаки.
В Холандия електронното гласуване се използва широко от края на деветдесетте години до 2007 г., след което е забранено поради съображения за сигурност.
Факт е, че в някои страни като Естония се позволява интернет гласуването, а в други държави се правят тестове, но Дил твърди, че нищо не доказва, че те са легитимни. "Аз твърдя, че никой не знае дали има измами в тези страни, защото няма начин да се докажат", каза Дил.
Някои твърдят, че електронните машини за гласуване с бутони или сензорни екрани са по-сигурни, защото не са включени в интернет.
Но през април тази година излезе унищожителен доклад от Агенцията за информационни технологии на Виржиния (VITA) за използването на машините при избора на щатски съвет предната година (Tampering with US voting machine as easy as 'abcde', says Virginia report).
Проверката показала, че системата от машини за гласуване е била на няколко пъти хакната от мобилен телефон на изборите ноември 2014. Одиторите са открили, че лесно могат да променят вота от разстояние, без да бъдат открити.
Проблемите на интернет гласуването станаха ясни в тест още преди четири години, когато окръг Колумбия представи система, която позволява на избирателите да влязат в интернет, да въведат идентификационен код, получен по пощата и след като гласуват да получат запис на резултата. Изборните длъжностни лица поканили компютърни специалисти да се опитат да проникнат в пробната система за избори.
Алекс Халдерман (Alex Halderman), компютърен учен в университета в Мичиган, заедно с двама аспиранти бързо намерили грешка в изходния код, който "ни позволи напълно да откраднем изборите", заяви Халдерман на симпозиума Принстън. Те даже успели да променят избора на кандидатите, както са били на екраните на избирателите.
Райвест поставя въпроса на разбираем език. "Мисля, че когато говорим за гласуване по интернет, ми идва отвътре да кажа: "Защо да гласуваме по интернет? Защо? Защо да правим това? Защо? Наистина, защо? Защо? Мисля, че трябва да повтарям този въпрос много пъти като двегодишно дете ", казва той. "Има и други начини за получаване на информация, които са по-добри и имат по-добра сигурност. Гласуването по интернет рядко е най-добрият избор. Това е много сложно, а вие си търсите белята. Бихте ли свързали вашия тостер с електропровод с високо напрежение? Поставянето на система за гласуване онлайн е много подобно. Бихте ли инвестирали пенсиите си в кредитни дефолтни суапове? Искате да не се замесвате в сложни операции. Искате нещо по-просто. А влизате в един свят на атаки и рискове, които всъщност не искате".
|