Референдумът – най-новата касичка

Над един милион и 300 хиляди лева ще излязат от държавната хазна и ще се влеят в различни медии покрай референдума на 25 октомври, който ще се проведе в комплект с изборите за местна власт. Парите покрай него са за агитация за или против електронното гласуване. Ще ги разпределят регистрираните в ЦИК партии, коалиции и инициативни комитети. Всичко това обаче е гигантска законова шашма в облага на медии, малки партии, фантомни инициативни комитети, фирми и неправителствени организации, специализирани в бизнеса с вестникарска площ и телевизионни часове.

Далаверата нареди на опашка в ЦИК цели 30 партии, 16 инициативни комитета и 1 коалиция. Всички те ще агитират на референдума, като сред тях са фиктивно съществуващи партии, възкръснали политически мумии и стари тарикати.
Целта им, разбира се, е парче от милионната баница. За гигантската далавера се мълчи. Никой не смее да информира хората. Как не, след като този, който трябва да им каже, е същият медийно-олигархичен бизнес.

Схемата

Съгласно Закона за референдумите всяка една партия, коалиция или инициативен комитет може да се регистрира в ЦИК, за да агитира за или против въпроса на допитването. С цел да популяризират тезите си, те имат право на 40 000 лв. от държавата за харчене в медиите под формата на ваучери – т.нар. медийни пакети. Т.е. съответните партии, коалиции или комитети вземат целево средствата – задължително трябва да ги изхарчат за медийно съдържание.

Условието пред партиите, за да се доберат до парите, е да не получават държавна субсидия. За инициативните комитети няма условия - ако са регистрирани изрядно, директно им се дават 40 000 лв.
Това законово положение бе прието малко преди края на миналата парламентарна сесия, т.е. специално за далаверата с референдума. Идеята бе на ГЕРБ. Законовият член бе облечен в прилични и добре звучащи мотиви – “чрез държавното финансиране да се подпомогне плурализмът, да се даде право на хора и партии, които нямат пари, да агитират, да се чува мнението” и т.н.

Това наистина би било така, ако се гарантираше разпределението на парите – примерно чрез правила в какъв вид медия отиват, да се сложи таван за вестници, телевизии, радия и т.н.
Такива правила обаче няма разписани в Закона за референдумите. Няма и в Изборния кодекс. Ако иска, можеше ЦИК да ги въведе, но не го направи. Би могло и Министерството на финансите (МФ) като одитиращата институция, но и МФ си трае.

Ето я шашмата – няма абсолютно никакво ограничение къде ще отидат 40 000 лв. Може в една медия, а може всичките 1,3 млн. лв. също да отидат в една. Реално 3-4 „национални“ средства за масова информация ще си поделят лъвския пай.
Партиите, коалициите и инициативните комитети се задължават да публикуват договорите по ваучерите в Сметната палата. Но проследяването коя медия колко взема е невъзможно, тъй като зад много от тях стоят юридически лица с друго име.

Покупка на влияние

Вече изяснихме ползата за медиите. Има обаче и още един тънък момент. Чрез тях всички партии, коалиции и комитети си купуват влияние – “Аз ти осигурявам едни 40 000 лв., пък ти, сещащ се… ще ме гледаш вече с добро око”. Тази търговия ще се развихри в пълна степен сега, когато референдумът е съчетан с местни избори.
Точно това е и поводът никому-неизвестни формацийки да се регистрират за агитация в допитването.

Чували ли сте примерно за Движение за европейско обединение и солидарност? Или за партия “Новите лидери”? А за “Кауза България”? Не, но те са регистрирани и на референдума, и на местния вот.
И понеже издигат кандидати за местната власт по села и паланки, тези 40 000 лв. стават решаващи при пренасочване към регионалната журналистика (твърде добра сума за малки провинциални медии). Примерите с горните партии са произволни. Ние не знаем накъде ще насочат ваучерите, описахме обаче вратичката, която ще ползват мнозина.

Има и още една хватка. Схемата с ваучерите, подобна на настоящата, бе въведена и на европейските и парламентарни избори през 2014 г. Още тогава стана ясно, че агенции, които работят с медии (рекламни, за пиар и т.н.), договарят партии без субсидия да се регистрират и прилапат т.нар. пакети.

Под благовидния мотив “плурализъм” номерът ще продължава и занапред. Медиите нямат никакъв интерес да осветлят всичко това и именно в сивата зона на разпределение на парите е заровено кучето – един път 40 000, втори път 40 000… Този, който ги насочва, си купува време, място и благосклонност за много повече от 40 000. Зрителят и читателят никога няма да разберат, че са част от корупционна схема.
Всичко това, както казахме, можеше да бъде спряно, ако имаше правила за разпределяне на парите, но от правила няма интерес и никой не ги въведе.

Навалицата

И така, след всичко това се оказа, че 21 партии, които не получават субсидии, имат право на медийни ваучери. Сред тях са посочените по-горе, а още ЕНП на Мария Капон, “Българска пролет” на Велизар Енчев, “Българска социалдемокрация” на Александър Томов, РЗС на Яне Янев…
РЗС не участваше на последния парламентарен вот, сега обаче изведнъж е обладана от желание да агитира на референдума?! Фигурират и партии като “Движение за демократично действие”, “Социалистическа партия български път”… Не сте ги чували? Нормално. Като се развъртят пари, куцо и сакато се подрежда на опашка.

От първоначално регистрираните 10 инициативни комитета изрядни се оказаха 8. Сред тях е групираният около “Протестна мрежа” и воден от Мануела Малеева комитет, няколко световнобезизвестни видински, врачански, софийски…
По едно време протестърите, които ще агитират “за”, надигнаха вой, че фиктивни сдружения ще убеждават “против”. Но комитети фантоми бяха регистрирани и в полза на електронния вот, дори се стигна до заличаването им. Истинската тревога на недоволните бе, че маймуните ще станат много на клона, т.е. парите няма да стигнат за всички.

Притеснението се оказа напълно основателно. Защото със специално решение от миналата седмица ЦИК реши да допусне до финансиране и партии, които вземат субсидия. Вратата в полето се отвори, след като комисията счете, че ограничението за субсидията не важи за тия, които са я взели чрез коалиция. И специално за такива партии направи нови изчисления.

Тъй Партия на българските жени на Весела Драганова ще вземе 34 000 лв., Българска нова демокрация на Борислав Великов - 33 000 лв. и т.н.
Шокирани сте, че политическите мумии все още мърдат? Нормално е, пари се разпределят. Вие, читателите, може да не сте чували за тази баница, но който трябва – знае. Стотици “партии” се издържат така.

Най-грозно от правилото “коалиции” се възползва АБВ. Тъй като на парламентарния вот формацията на Първанов се яви чрез коалиция, сега партията му ще вземе 30 000 лв., а още толкова ще прибере партия “Либерали”, която също бе част от съюза на АБВ.
Първоначално държавата отдели 1 млн. лв. за цялата тази дейност. Хищният политико-медиен октопод обаче няма насита, сметката стигна 1,3 млн. лв. и ще се наложи актуализация. Това се случва, докато от екрана и страниците се леят мантри за морал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите