Простият отговор е, че от много време прогресивно губим държавност.

Предополагам, че под държавност в този смисъл имаш предвид външнополитически държавен суверенитет. Един обективен анализ би стигнал до извода, че България има днес по-малко външнополитически суверенитет в сравнение да кажем с 1911г. или дори 1885г. Отказването ни от този суверенитет бе като цяло доброволно и не без подкрепата на немалка част от населението и премина през членство в две не по-малко контролиращи организации, в сравнение с предходните схеми.

Да се постигне суверенитет е необходимо да се заплати висока цена, и в прекия и преносния смисъл на думата. Средният българин днес и управляващият елит като цяло са на сходно мнение - че суверенитетът не се котира и е непостижим за повечето страни с нашите ресурси. В сравнение с някои други страни България се намира в потенциално много рисково геополитическо положение и минималните раз ходи за отбрана са неизмерими с възможните рискове. Този съвсем обективен, много сериозен дисбаланс управляващите се опитват да компенсират със верноподаническо поведение, предоставяне на бази, участие във всякакви учения и военна намеса, включително в страни, където не бяхме особено желани като Ирак например, както и поддържането на една очаквана от тях линия по външнополитически въпроси. В обществото на този етап обаче няма каквато и да е подкрепа за увеличаване на тези разходи като средство за повишаване на сигурността, увереността и независимостта на страната, не на последно място поради очакването, че тези средства ще изтекат основно извън страната при минимална реална полза.

България традиционно (и в старата и в по-новата си история) е разполагала, поддържала и прилагала в действие военен потенциал далеч надвишаващ икономическите и възможности, както и този на повечето съседни страни. С немалко суверенитет страната е поемала определни рискове и често е плащала за това.

Като първа стъпка към малко повече суверенитет е необходимо преодоляване на незадоволителното състояние на военните ни способности, а за това са необходими разходи, за които към днешна дата няма консенсус.