Трудно е да се видят каквито и да е съществени разлики между източноевропейските страни по ред външнополитически въпроси, чиито отговори до голяма степен се подават централно - дали по отношение на украинската криза, руските санкции, сирийската война, изграждането на подвижни сили, системата на противоракетна отбрана, а доскоро либийската, афганистанската и иракската войни. Именно вишеградските елити най-бързо се ориентираха в замяната на една военно-политическо схема с друга, която се доказа впоследствие като далеч по-агресивна.
Да, имаше някои излишни, ако не и направо вредни и глупави, изказвания и дребни постъпки на държавно-политическо ниво по някои от горните въпроси от българска страна, но нищо особено инфарктно в констекста на източноевропейските позиции като цяло.
Винаги съм бил предпазлив спрямо сравнителни катогоризации относно българските позиции, преди 1989 година и след това. По този въпрос може да се пише доста обширно, но е и достатъчно да се каже, че позициите на всяка източноевропейска страна се определяха от множество фактори, включително до каква степен беше победена страна, и най-вече от геополитическото и положение. България имаше незавидно геополитическо положение, притисната от запад от една арогантна, агресивна, анти-българска мини-империя, и потенциална екзистенциална заплаха от юг и особено юго-изток. Никоя от източевропейските страни нямаше такива екзистенциални геополитически предизвикателства, с изключение на Източна Германия (но от съвсем друго естество). Геополитически България продължава да е в много по-деликатна позиция от страни като Чехия, Словакия или Унгария, на които е по-широко около врата образно казано.
|