Нито е приключило, нито е започнало. Даден етнически масив никога не е изцяло хомогенен за дълъг или поне много дълъг период от време, а търпи промени в някаква степен, понякога незначителни, друг път сериозни. Българския етнически масив започва да е променя още по време на миграциите си към Балканите (ако не и на мястото където се е формирал за първи път) и този процес не стихва и до днес. Алански и готски, а вероятно и скитски и сарматски са сред първите сигурни вливания в българския етнически масив в северното причерноморие, които биват следвани от хунски и аварски. При установяването на огромната държава още при Крум се вливат знайни и незнайни племена, а населението е малко трудничко да се изчисли дори приблизително, но то само се увеличава в следващите поне век и половина-два. После идват дискусионните племена по време на византийската власт и това продължава при трите големи български династии до налагането на османската власт. По време на нея с оглед свободното придвижване на всякакви племена из империята на Отоманите има още размествания, оттегляния в планините и слизания в равнините със съпровождащи измешвания на населенията. Накрая прииждат и кавказки народности а по-късно (след освобождението) казаци, руснаци, украинци. Днес прииждат други от близкия изток, че и по-далеч, но те си имат прецеденти в доволно голямо число още от комунистическо време. Натурализирани сирийци бол, много от тях с българско самосъзнание. Какви промени и ще се случват, предстои да видим или може би не, ако са отдалечени във времето, но това е картинката и с много други народи, особено живеещите на кръстопът.