темата "избягали" и прочие... не съм бягал...така се стекоха обстоятествата, но не смятам че тук му е мястото.

Прав си, знам какво имаш предвид, но...

Ти нали се сещаш, че (да го наречем) простолюдието (пък дори и немското) не е по природа трудолюбиво, точно и коректно. Това е дълъг процес възпитаван от един "елит", съвкупност от личности. Нима една или две революции са повеждани и/или вдъхновявани от личности?
Нима Апостола или Гоце не са били вдъхновение за последователите си?

Ставаше въпрос за това, че е неудачно да се изтъкват личностните успехи. Защо?
Снощи гледах Валкирия. Нима фон Щауфенберг не е могъл да обърне хода на войната с поставянето на бомбата? Естествено не е бил сам, но в края на краищата всичко се свежда то това, че по стечение на обстоятелствата не е могъл да сложи куфарчето където трябва. И защо немците да не могат да кажат - горд съм (и мога да погледна другите в очите) че е имало и един човек дори противопоставил се на нацистите по този начин?

Като сме тръгнали с немците - нума Мартин Лутер не е обърнал наопаки сам разбирането на религията?

Личният пример не се свежда само до единичната личност.