тези неща трябва да ги използваме като т.нар. "rolemodel" , "something to look up to". или опит за превод - пример по който да се водиш и да се стремиш да достигнеш.

Аз като личност имам достатъчно самочувствие, но много често ми е трудно да не се срамувам като съм в България. Просълзявам се като чуя родопска каба гайда или чета стих на Ботев. Обичам родината, макар че все повече се чувствам "жител на света" понеже живея дълги години в чужбина.

И...
Ако не бяха такива неща (и семейството ми), за които да се сещам докато

- съм седял 6 часа на българската граница (без значение дали влизам или излизам) докато по другите съм минавал максимум за един
- на нормален учтив въпрос ми се отговаря със зъбене и псуване
- джапам из калищата по улиците
- слаломирам между боклуците
- внимавам да не раздразня бездомните кучешки глутници по улиците

и т.н. и т.н.

досега да съм теглил майните на всичко и да съм взел друго гражданство. Все още ме е срам да си помисля дори за такова нещо, но най-вече заради тези "неща".

И на такива дни все си мисля...ако хората, които управляват тази държава и ако самите ние мааалко поне се сещаме от време на време за жертвите и постиженията на тези преди нас - в чисто човешки план, не в националистичен - може би мааалко по-добре ще бъде.

За личните постижения си прав принципно, но ако го погледнем от гледната точка на това, с което започнах не е точно така. Представи си едно малко момче, вдъхновено от постиженията на Стоичков и Бербатов, после още едно и още едно и т.н.
Представи си още няколко вдъхновени от Топалов и други...да не почвам поименно.
Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.
Тоталното морално разложение в България се дължи отчасти че "rolemodels" на много от днешните деца са мутри, мутреси, чалгари и прочие сволоч защото карат БМВта и носят скъпи дрехи.

Личният и личностният пример не са за подценяване.

Редактирано от Medius на 03.03.09 14:43.