|
[image]Американецът Илайъс Ригс и неговият принос към
Българското възраждане
Георги Генов
"Тогава Иисус се приближи при тех (неговите единадесет ученици - бел., Г. Г.), та им говори, казвайки: Даде ми се всека власт на небето и на земята. Идете прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги научите да пазят всичко, що ви съм заповядал” (Евангелие от Матея, глава 28 : стих 18-20.).
Несъмнено тези напътствени думи на Христос, казани след Неговото Възнесение, са пътеводната звезда, която отвежда Илайъс Ригс ( 1810,Ню Провидънс –1901,Цариград) на хиляди километри от родния дом, сред непознатите народности на Балканския полуостров.
Евангелизацията, проповядването на Словото Божие, го задържат тук 69 години (с малки прекъсвания, посветени на работа сред страдалците-арменци).
Народът, наречен български, отчаяно се нуждае от Светото Писание на родния си език. В черквите му властва гръцкият. Той е наложен от фанариотското духовенство, което удвоява репресивната сила на робството: към потисничеството на османлиите, цариградската патриаршия прибавя духовния мрак и безкнижието. Защото този език е напълно неразбираем за четирите милиона и половина българи…
Но също така неразбираема е проповедта на църковно-славянския, или русофициран вариант на старобългарския. И въпреки че Светите братя Кирил и Методий още преди 1000 години са дали на този народ азбука и църковни книги, сега много малко от техните оригинални трудове са запазени; сред населението циркулират силно видоизменени, претърпели многобройни чуждоземни (включително сръбски) редакции на Евангелието.
Българинът може да “избира” в черквата между абсолютно неразбираемото четене на гръцки и по-милия за ухото църковно-славянски, но Истината, възприета в словото на Иисус, така или иначе не достига до него.
Разбира се - народът усеща със сърцето си силата на Неговите думи; мистическата атмосфера на малките окъдени и схлупени черквици, които е опазил, му помагат да оцелява.
Но душата, устремена винаги нагоре към Небесното царство, жадува за нещо ново…
Тя - душата българска, се моли за евангелска проповед на простонароден език.
Точно тази голяма празнина идват да запълнят Ригс и неговите другари. Опрели се на най-културните личности на епохата, те и английските благодетели на българите (като протестантските проповедници Баркър и Лийвз) отпечатват през 1840 г. Новия Завет, в превод на Неофит Рилски, а след още тридесет години упорит труд Илайъс Ригс и Д-р Албърт Лонг заедно със Петко Славейков и Христодул Костович Сичан - Николов даряват народа с цялата Библия на матерен език. Изключително важно уточнение относно този изцяло нов превод внася един новооткрит доклад на Ригс до централата на Американския борд на мисионерите, в който той разказва, че е извършил превода от староеврейския оригинал.
Но за да се осъществи на практика вдъхновеното от Господа дело, са били необходими, освен много знания, още: упорство, безкрайна вяра, че служиш Нему, но и на българския народ, който чрез страданията си е заслужил великото щастие да се изтръгне от бездната на духовния мрак и да потегли по светлия път на Възраждането.
Американците преценяват българите именно по този начин - нация, която в процеса на формирането си показва завидни качества и е предопределена от съдбата да играе водеща роля на Балканите.
А самият Ригс по време на своите първи пътувания в Македония (30-те години), а и по-късно (1840-та и 1843 г.), когато успява да преброди по-голямата част от полуострова, започва да изпитва и нещо по-силно към този народ - състрадание, уважение и обич. Но за да се случи това - голяма роля изиграва срещата му с обаятелни хора, като Неофит Рилски, контакти с когото той ще търси при всяка възможност, притеглян и от райската хубост на манастира “Св. Иван” и неговата околност. Решително ще се окаже приятелството и с друг голям книжовник - Фотинов; за него до края на живота си Ригс ще запази спомена “за един ученолюбив човек” и ще го почита “за кроткодушието и християнската му набожност”. /1/
Освен тези, с които работи върху Библията, той се среща още с десетки други български интелектуалци, притежаващи споменатите качества: братята Димитър и Константин Миладинови, Ботьо Петков - бащата на Христо Ботев, д-р Чомаков, Радулов, Княжески, Богоров, Кръстевич, Михайловски - брата на Иларион Макариополски; с блестящите преподаватели в Робърт колеж, като проф. Стефан Панаретов; с литераторите и изрядни редактори на “Зорница”: П. Димитров, А. Цанов, П. Мусевич-Бориков.
И разбира , че тези добродетели са иманентна същност на целия български народ.
Ригс и другарите му - мисионери, отговарят на “ученолюбието”, издавайки стотици книги в хилядни тиражи; с милиони напечатани страници, съдържащи полезни знания. Това няма да бъдат схоластични, неразбираеми писания, които всеки би захвърлил в огъня. Не, това са книги, които ще красят всеки български дом; ще се предават от ръка на ръка. Защото са написани на новия литературен, ясен език.
Сред тях са: Новият Завет и цялото издание на Библията, “Библейският речник”, “Тълкованието” на Светото Писание, които и до ден-днешен се намират в обръщение (но много хора не знаят, че са “протестантски”).
Религиозната книжнина доминира в дейността на ръководения от Ригс смирненски издателски център, както и в подопечната му “Байбъл хауз” (Библейска къща) в Цариград.
Но тези духовни средища ще разпространяват по земята българска лъчите и на светското познание; от там до Македония и Добруджа, до Моравско (Пиротско и Нишко), до Одринско и чак до Бесарабия (Болград и Одеса) ще достигат педагогически помагала, като блестящото “Землеописание” на Фотинов, граматиките на Богоров, аритметиките на Радулов, учебниците по психология на Ботьо Петков и Княжески.
Неоспорима е ролята на Ригс в създаването и на първото българско периодично издание - “Любословие”, а той и жена му Мери малко по-късно издават и първото списание за българските деца, в което съпругата му ще се отличи с прецизни дидактични статии за младите жени и за възпитанието на подрастващите.
Ученолюбието на българите, но и на своите сънародници, Ригс ще се старае да задоволи и със собствените си трудове: на първо място с граматика на английски, създадена през 1844 г.; по-късно - с участието си в редактирането на учебника и речниците на Морз и разбира се, със започнатия от него през 1864 г. вестник “Зорница”.
Ала най-много сили отделя той за опазването на “кроткодушието” ( любим израз на Ригс ) - нравствената чистота и благост на този народ ; на дълбоко вкоренената му християнска набожност. Неговите статии, разказващи леко като приказки притчите от Свещеното Писание, са истински шедьоври на религиозната литература. Моралните внушения, които той прави въз основа на живота на Моисей, могат да се разглеждат като едни от първите опити за създаване на българска теологическо-философска литература.
На същата тази потребност от нравствено извисяване са посветени разработките му, подпомагащи разбирането на трудно усвоими пасажи от Евангелието, както и Библейският речник, даващ точно и ясно тълкувание на исторически достоверни събития и факти, на личностите и техните дела, изпълнили страниците на най-великата книга, създадена от човечеството.
Илайъс Ригс улавя и още нещо - нуждата от поезия в душата на този народ - самият той създал прекрасни песни, предания и поговорки. С богатството на българския фолклор той се запознава чрез сборника на братя Миладинови. А техният житейски подвиг, жестоката им съдба (отровени от гърците) стават допълнителен стимул за него да преведе творчеството им на английски език.
И по този начин да стане първият англо-саксонски автор, открил за света безценната българска книга, с която може да се гордее всяка една нация.
Влечението към красотата и поезията, заложено в душата на българина, но и собственото му виждане за най-прекия път, по който Божието слово би достигнало до сърцата на хората, предизвикват Ригс да се захване със съчиняването и превода на стотици църковни песни. Неговите сборници, както казва проф. Стефан Томов, тепърва ще бъдат обект на пространно изследване от българската химнология. Обширно поле за научни проучвания има и пред тези, които ще обърнат внимание на първопроходческата роля на Ригс и мисионерите във въздържателското дело и литературата, свързана с него.
Паралелно с изучаването на фолклора и живата реч, по време на обиколките си из България Ригс дава интересни оценки от областта на народопсихологията ; трупа знания за географията; пише “топографически” очерци и пътеписни бележки за Македония, черноморското крайбрежие и специално за Варна.
Всичко това му дава кураж да се включи в една от най-съдбовните дискусии на XIX-тото столетие - тази за литературния новобългарски език. И докато първоначално той смята, че македонските говори са най-подходящата негова база, по-късно, в процеса на работа върху Библията, набира сили да се откаже от предишното си мнение и да се застъпи за източнобългарското наречие, практикувано от мнозинството книжовници.
* * *
Колкото повече напредваше изследването ми за Илайъс Ригс, толкова повече у мен се затвърждаваше мнението, че неговият житейски път е един умален модел на цялата мисионерска дейност на Американския съвет сред българите.
Защото не можах да открия област, в която той да не взема участие.
Нещо повече - в много от американските начинания д-р Ригс е инициатор, или водеща фигура.
За сетен път се убедих, че голямата личност не е обикновено действащо лице в поредица от събития, но двигател , творец на историята.
Неслучайно летописците на мисията (д-р Уошбърн, Робърт Томсън, д-р Кларк) подчертават заслугите на Ригс за създаването и на най-голямото американско училище на Балканите - Робърт колеж, дало образование на елита сред “строителите на съвременна България”. Те акцентират върху ролята му за споразумението с Методистката църква, както по този въпрос, така и за откриването на специална българска мисия. Не отминават факта, че именно той и Баингтън (главният редактор на “Зорница”), обикаляйки страната, набелязват най-подходящите четири града, в които да се разположат бъдещите станции ( така протестантите наричат главните мисионерски средища) .
Но за мен лично бе истинско откровение свише да се запозная с участието му в национално-освободителните борби на българския народ. И докаго ролята на Ригс като посредник между нашия народ и американската култура е все пак маркирана в някои научни изследвания , други две теми бяха "tabula rasa" както за читателите, така и за самите учени.
За първи път в това проучване се разкри по-ясно участието му в опосредствените преговори между българи и гърци по времето на църковния сблъсък от началото на 60-те години на XIX век. Ала като истински непоколебим защитник на българските национални интереси го изявиха новооткритите негови писма-доклади, изпращани до Борда в Бостън. Те осветлиха няколко изключително важни неща: участието на д-р Ригс в списването на “Зорница” по времето след Априлското въстание ; неговата лидерска роля в редакцията , предвид отсъствието на Баингтън (особено през 1877 - началото на 1878 г.). И докато между “великите благодетели на българския народ” (както ги нарича Матеев) се поставяха главно Скайлър, Макгахан, Пиърс, Лонг и Уошбърн, то вече дойде време в тази фаланга от наистина заслужили личности да бъде причислен и Илайъс Ригс. Защото това, което той пише в “Зорница” относно “уроците по кланета” (1876 - 1878 г.), както и участието му в преговорите с гръцкото духовенство за преразпределяне сфери на влияние върху балканските земи, го изявяват като водеща фигура в тези превърнали се в ожесточена битка разговори. Позицията му трябва да влезе в учебниците : виждаме един американец да защищава българския характер на Македония срещу гръцките домогвания, като че ли става дума за неговия роден щат.
Ригс и неговите сподвижници сред мисионерите успяват да отвоюват от гръцката пропаганда, която иска да ги прогони от Македония, съществени отстъпки. От първоначалните си планове да доминират върху цялата област , в крайна сметка елините се съгласяват да допуснат американците до линията Серес-Воден. А по-късно отстъпват още на юг - позволявайки им да изградят своя станция в Солун и в близкото с. Тодорак.
Същата позиция поддържа редакцията на “Зорница” по времето на Цариградската конференция (1876-1877 г.) и Берлинският конгрес (1878 г.). Тя е откровено пробългарска, осъждаща гръцката мегаломания, денационализаторската политика на сърбите в подарените им от Русия Пиротско и Нишко. Вестникът се обявява и срещу това Добруджа да бъде дадена на румънците, поднесена им “на тепсия” от безхаберната спрямо българите руска дипломация (последната сключва сделка: подарявайки българска Добруджа на власите , си присвоява румънска Бесарабия).
Защитата на националните интереси и популяризирането на истината за българите пред света са вероятно най-важното, което Ригс и мисионерите успяват да свършат в международен план (защото във вътрешен - издаването на Свещеното Писание на говоримия език, е извън всяка конкуренция). Д-р Ригс открива за сънародниците си езика и мъдростта на българите чрез граматиката и чрез сбирката на братя Миладинови , които сравнява с най-голямото достижение на американския народен гений - публикуваната от Сър У. Лонгфелоу - “Песен на Хууаята” , епос пресъздаващ героични мигове от историята на младата нация.
По-късно, в статията си “Библията на български” (1872г.) той дава допълнителни подробности за миналото на страната.
Като прибавим неговите “Реминисценции”, мемоарите, публикувани в “Зорница” и дневникът му, ще се уверим, че той е мисионерът, дал най-пълна информация на задокеанската публика относно историческото битие на българите през XIX век.
В този смисъл спокойно можем да определим д-р Илайъс Ригс като първият американски българист.
Будейки общественото съзнание в своята родина, мисионерите : д-р Ригс, д-р Лонг, д-р Кларк, д-р Дуайт, д-р Уошбърн постигат и нещо друго, не по-малко важно: отприщване на филантропичните чувства на американците, които в тежките години 1876-1879, а и по-късно (след Илинденското въстание), изпращат в България помощи за стотици хиляди долари; строят болници и къщи; обществени трапезарии и сиропиталища.
Един по-далечен отзвук от тази филантропия, начената през XIX век е защитата от страна на мисионерите на българския народ по време на войните (1912-1919 г.), когато на два пъти те се намесват решително и предотвратяват обявяването на война от САЩ на България. /2/
Заедно с американския консул Мърфи осуетяват окупирането на страната от войски на Антантата (1918-1919 г.), работят активно за формиране на положителни обществени нагласи относно българите и в годините след Първата световна война.
Непреходна стойност за българската национална кауза съдържат хилядите документи, събрани от мисионерите за народностното съотношение на Балканите. Сред тях най-ценни са тези, които по неоспорим начин доказват, че сляванското население в Македония е българско. Ригс неведнъж отбелязва този факт в своите записки, а в “Зорница” публикува етнографски карти и статистики, поддържащи горното становище.
* * *
"Господнето слово дойде… и рече : Стани, иди в големия град Ниневия.” (Книгата на Пророк Иона, глава 1 : стих 1-2.) Вероятно стотици пъти Илайъс Ригс е чувал в съня си тези думи, запомнени от Библията.
Те са останали в неговото съзнание от времето, когато започва работа върху своята “Халдейска граматика”.
Но защо, идвайки на Балканите и отсядайки в Цариград, той нито веднъж не посещава бленуваните в младостта земи по поречието на реката Тигър, където се е намирала столицата на асиро-вавилонците и халдейците?
Ригс се е срещал с Остин Леърд, пътешественик и дипломат. И двамата в периода 1839-1879 г. са имали възможност неведнъж да обсъдят научните си планове ; да поговорят за величието на Ниневия; за богатствата на древния град , които се очаква да излязат изпод земята.
Но ето че единият от тях (Леърд), мечтателят, но и материалистът - тръгва на Изток, копае в Немруд и Куюнджик и намира столицата на Синахериб и Ашурбанипал. Открива дворци, чиито архитектурни и скулптурни ценности смайват въображението. Освен на злато и сребро, на монети и бижута, той се натъква на огромна библиотека, съдържаща 30 000 “тома” глинени плочки с клинописно писмо, заключили в себе си тайната на великата цивилизация, създадена от асирийци, халдейци, вавилонци…
Провидението решава другият от двамата (Ригс) да предпочете пътуванията в западна посока. И да открие едно съкровище от самородно “злато”, от което преди него са черпили малцина богоизбрани люде, като братя Миладинови. Той открива богатството на българския самобитен фолклор и език; епични песни, събрали спомена за достоверни исторически събития; предания и легенди, вярвания и народни мъдрости, конкуриращи се по своята старинност с културата на Междуречието.
Надали ще разгадаем цялата истина около въпроса: защо големият учен постъпва именно по този начин, преборвайки се със своите дългогодишни академични пристрастия (нека припомним, че освен халдейска граматика, той бе превел Библията от староеврейски).
Поне нека опитаме…
В една своя статия от 1877 г. Ригс бе написал, че пред Моисей е стояла необходимостта да избира между следните възможности: “От една страна имаше веществено богатство, плътски наслаждения и светски почести; а от друга - бедност, страдания и безчестие (име, потънало в забвение)."
Подобно на Моисей, Ригс избира второто: бе живял бедно, но щастливо; бе страдал за нещастията на един поробен народ, подложен на варварско изтребление и религиозен гнет; приживе името му остава не особено известно, а сто години след смъртта му е почти забравено.
Подобно на Моисей, Ригс сключва един морален завет с обичания от него български народ - да го изведе от тъмнината на духовното робство.
Заедно с малцина благородни американци той води този народ по пътя към “обетованата земя”, но без да му обещава реки от “мед и мляко”. ("Ще ви заведа в земята на ханаанците… дето текат млеко и мед.” - Изход, 3 : 17.)
Но той му дава нещо много важно, храна за душата - Свещеното Писание на майчиния “сладък” език. На този нов бряг има и множество други нематериални блага : свобода, демокрация, човешки права, научен прогрес. Те не са останки от някаква древна, мъртва цивилизация, а реалност , осъществена на практика от най-младата нация в света - американската.
Ригс се старае до сетния си час да изпълнява този нравствен договор между два народа, предавайки завета на тримата си сина и своя зет (всичките мисионери), на по-младите си другари - проповедници.
Години след неговата смърт заветът се спазва и от двете страни: българи и американци развиват плодотворно сътрудничество ; въпреки всеобщото безумие, обхванало света, не воюват едни срещу други по време на Първата световна война.[/image]
|
Re: църковни борби на българите в Македония [re: aтлaнт]
