Re: църковни борби на българите в Македония / Политика, Свят / Македония

[image]43. БОРБАТА НА БЪЛГАРИТЕ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ ПРОДЪЛЖАВА

43.1. Речник
43.2. Хронология
43.3. Биографии
43.4. Документи
43.5. Въпроси и задачи
43.6. Тест за самопроверка

Радостта от Освобождението на българите, населяващи Беломорието, Одринска Тракия, Македония, е краткотрайна. Решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. ги оставят в състава на Османската империя. Те обаче не се примиряват със съдбата си, а продължават борбата за постигане на свобода и в новите условия.

1. Съпротивата срещу решенията на Берлинския конгрес

Заглавна страница
на изданието
на българските народни
песни, събрани
от братя Миладинови

Вестите за новите граници на българската държава предизвикват спонтанно всенародно недоволство. В масовите протести вземат участие както свободните българи от Княжеството и Източна Румелия, така и онези, които остават под османска власт. Те изготвят протестни мемоари и ги изпращат до правителствата на Великите сили с искане българите да живеят заедно.
В новосъздадените комитети “Единство” влизат бившите участници в националноосвободителното движение, православните свещеници и патриотично настроените младежи. (Документ № 1) Един от първите комитети “Единство” се създава в старопрестолния град Търново, а сред учредителите му са Любен Каравелов и Стефан Стамболов. Целта на този комитет е “да се размислиме като как може да помогнеме на нашите братя в Тракия и Македония” за постигане на “единството на всички българи и улучшение на тяхното днешно положение”. Комитетите набират доброволци, формират и изпращат чети, оръжие, боеприпаси и облекло за българите в Македония.
В Източна Румелия комитет “Единство” се създава в Пловдив с председател Екзарх Йосиф. Но напрегнатото положение в областта и острите политически борби за нейното бъдеще отклоняват вниманието на румелийските комитети от съдбата на неосвободените земи и подготовката на отпор срещу евентуалното изпращане на турски войски в областта.
Прави се опит да се координират действията на всички комитети “Единство”, като на 8 септември 1878 г. в Рилския манастир се провежда съвещание на техни дейци. Тогава се взема решение освобождението да продължи с оръжие – обявява се намерението в началото на октомври да избухне въстание в Източна Македония, чиято подготовка се възлага на охридския владика Натанаил.

Вестник “Дело”, издание
на македонските българи

На 5 октомври 1878 г. избухва въстанието, наречено Кресненско-Разложко. Отряд от близо 400 въстаници напада и разбива турския гарнизон, настанен в кресненските ханове близо да границата с Княжеството. Въстаниците освобождават десетки български села по долината на р. Струма и в Разложката котловина, където се освобождават Разлог и Банско. До началото на зимата голяма част от Източна Македония е свободна, но сред въстаниците настъпват противоречия. Ражда се спор кой от комитетите “Единство” трябва да изиграе ролята на Централен комитет – Софийският, Търновският или друг. Очертават се и разногласия между “вътрешните” и “външните” революционни дейци. С настъпването на зимата въстанието постепенно затихва. Четите възстановяват дейността си в края на зимата на 1879 г., но вече не могат да спрат редовните турски войски. На 25 май 1879 г. митрополит Натанаил Охридски разпуска четите, а четниците се изтеглят към България. Напускат родните си места и десетки хиляди бежанци, отправили се с надежда за нов живот към Княжеството.
Кресненското въстание е естествено продължение на българската национална революция. С него българите от Македония с подкрепата от комитетите “Единство” правят първа крачка в продължителната и кръвопролитна борба за обединение с освободена България.

2. Българско учебно и църковно дело в Македония и Тракия

След като не постигат освобождение с оръжие, българите от Македония и Тракия отново се обръщат към изпитаните средства, запазили българския дух и съзнание в продължение на столетия – църквата и училището.

Печат на македонските българи от 1868 г.

След Освобождението на България седалището на Българската екзархия не се премества в новата българска столица, а си остава в Цариград. Причина за това решение е фактът, че в Османската империя продължават да живеят повече от два милиона българи, чийто представител пред турското правителство е Българската екзархия. Екзархията остава единствената българска институция, която символизира единството на всички българи и дава надежда за бъдещо обединение.
Високата порта смята, че след създаването на Княжество България мястото на Екзархията е в новата столица София. Подобно е виждането и на Цариградската гръцка патриаршия, тъй като в една държава не могат да съществуват две църкви от едно вероизповедание. Всъщност Патриаршията се опитва да елиминира Екзархията от грижата за българите в Македония и Тракия, за да няма кой да препятства погърчването на българите в Османската империя. Тук проличават големият патриотизъм, умение и дипломатически такт на главата на Българската екзархия Йосиф I, който извоюва оставането на Екзархията в Цариград.

Българската църква в Ресен

През 1890 г. Високата порта дава първите два берата за български владици в Скопие и Охрид, а през следващите години – още пет. Това е признание, че българите са мнозинство в Македония. Българската екзархия се противопоставя на сръбската и гръцката пропаганда, които се опитват да гърцизират или сърбизират провинцията. Църквата допринася за съхраняване на националното съзнание на българите в Османската империя.
Патриотична роля имат и българските просветни дейци. След Освобождението голяма част от българската интелигенция в останалите под османска власт региони търси спасение в България. Цариградската гръцка патриаршия засилва позициите си и никой не смее да наеме български учители в местните училища. В защита на българското учебно дело се изправя Екзархията. Екзарх Йосиф успява да накара османските власти да освободят българските училища от гръцка зависимост, но ги поставят под свой контрол. За да получат правото да упражняват професията си, българските учители се явяват на изпит пред имперските власти.

Сградата на Солунската гимназия
“Св. Кирил и Методий”

Българските църковни общини са третият фактор за запазване на българския дух в Македония и Тракия. Те се грижат за църквите и училищата, уреждат споровете между населението и турските власти. По-голямата част от средствата, които Българската екзархия изпраща на църковните общини, идва от новата българска държава.
Резултатите са впечатляващи: в Македония и Одринска Тракия има над хиляда български училища, в които учат 76 хил. деца. Важна роля играе и българската мъжка гимназия в Солун “Св. св. Кирил и Методий”, където продължават образованието си най-будните български деца от Македония. Просветен и културен център за българите в Тракия е одринската мъжка гимназия “Д-р Петър Берон”. Български гимназии и педагогически училища има още в Битоля, Скопие, Сяр. (Документ № 3)

3. Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.

През 1893 г. засилената сръбска пропаганда принуждава българите в Македония да създадат организация, която постепенно обхваща почти цялото българско население. По границата с България се създават складове с оръжие и боеприпаси. През 1895 г. примера на Македония следват и българите в Одринско, където се създава мрежа от тайни революционни комитети. Така се изгражда структурата на ВМОРО, която разполага с мощна система от чети и популярни ръководители: Дамян Груев и Гоце Делчев.

Населението подготвя военните средства за четите
по време на Илинденско-Преображенското въстание

ВМОРО издига лозунга за политическа автономия на Македония и Одринско, но по-скоро като етап от борбата за обединение с България. Средството е масова въоръжена борба, в която според устава на ВМОРО може да участва “всеки българин, без разлика на пола, който не е компрометиран с нищо нечестно и безхарактерно пред обществото”. (Документ № 2)
България е база за освободителното движение в Македония и Одринско. Към нея с надежда гледат българите под османско владичество, в нея намират пристан и хилядите бежанци. През 1895 г. македонските дружества в София избират Върховен македонски комитет (ВМК) с председател Трайко Китанчев. С помощта на българското правителство ВМК изпраща чети в Македония. През пролетта на 1896 г. и бежанците от Одринско създават своя организация “Странджа” с легендарния войвода Капитан Петко (Петко Киряков). През 1900 г. ВМК и “Странджа” се обединяват във Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК), който подпомага ВМОРО с оръжие, изпраща военни дейци, които да обучават българското население да си служи с оръжие. Сред изтъкнатите дейци на ВМОК са ген. Данаил Николаев, Борис Сарафов, ген. Иван Цончев.

Въстаническа чета по време на Илинденско-
Преображенското въстание

През есента на 1902 г. ВМОК организира въстание в Източна Македония (Горноджумайско), което е потушено с големи жестокости. През януари 1903 г. в Солун конгресът на ВМОРО взема решение за масово въстание. То избухва през лятото, но само в два от шестте революционни окръга. В Битолско се обявява на 3 август (Илинден) – оттам идва и името му Илинденско. Освобождават се много села, почти всички планински райони и град Крушево. Въстаническата власт се грижи за цялото население, независимо от националната му и верска принадлежност. На 19 август (Преображение) избухва въстание и в Одринско, което освобождава целия Странджански район. Едновременното надигане на българите от двете области остава в историята като Илинденско-Преображенско въстание.
Срещу въстанието в Битолско и Одринско е изпратена редовна армия с артилерия. В Битолско двадесет хиляди въстаници водят десетки сражения със смелост и издръжливост, но те не се оказват достатъчни срещу многобройната и добре обучена турска армия. И това въстание се потушава жестоко, последвано от поток от 30 хил. бежанци.
Повече от тридесет години продължават усилията на българите за национално единение в една държава. Те са многостранни – еволюционно действат Българската екзархия в Цариград, българските училища и общини, а революционно – многобройните български съзаклятници и революционери, винаги готови за битка за свобода. Усилията нито на едните, нито на другите се увенчават с успех. Балканските християнски държави все по-ясно разбират, че са необходими обединените усилия на всички, за да бъде изтласкана Османската империя от земите, населени с християни.[/image]

[image]Новакович за легализирането на сръбската пропаганда в Македония:

„Църковно-училищната община е основният камък за съществуване на народите под чужда власт. От нея струи и на нея се опира народният живот навсякъде, където няма народна държава. Църковно-училищната община изпълнява функцията на народна държава за всеки потиснат народ. След основаването на Екзархията първата работа на българите беше навсякъде из Македония да създадат български православни църковно-училищни общини. За Тетово вероятно никой не е цдислел, че е българско до преди двадесет години, а това лято бдин учители от Македония ми показа документи на църковно-училищната община с надпис „Българско православно обшество въ Тетово". Така е и на другите места. Какви данни имаме за същността, уредбата и функционирането на сръбските православни общини и в Стара Сърбия? Би трябвало да се мисли за това и да се даде упътване този живот да се разбужда и да се провежда, и да му се дават форми".

Дипломатски архив - Дубровник, Посланство у Цариграду, П. бр. 104,
од 28.V.1888г. Кореспонденциjа на Ст. Новакович
с Министерството на външните работи.

Новакович до МВнР залегализиране на работата, 7 .VIII.1889 г.:

„На нас, значи, не ни остава нищо друго, освен да продължим, но търпеливо и постоянно така, както сме започнали, с внимание и предпазливост, като при това би трябвало навсякъде, а особено сред самата маса на нашия народ в Стара Сърбия и Македония да се действа за основаването на училищни или църковни настоятелства или общини, върху които ще се поставят що-годе основите на нашата организация в турските области. Към тази работа трябва да се пристъпва с колкото се може по-голям дух на толерантност и опорт1онизъм. Това би донесло на нашата идея там съществена полза. Би могло да се сметне, че победата ни в това е осигурена, ако в Стара Сърбия и Македония засега се появат само десет съвестни и патриотични училищни и църковни настоятелства, които биха били същинска и истинска основа за нашата по-нататъшна работа там".

Дипломатски архив - Дубровник, ПП одель., ф. I - 889/11.VIII.1889 г.

Премиерът и министър на външните работи Сава Груич за предложението на Ст. Новакович да се започнат преговори с гръцкото правителство за подялба на Македония на сфери на интереси и за обща акция против българите:

„Още по времето на моя престой в Атина аз неколкократно повдигах въпроса за основите, върху които би трябвало да се утвърди спогодбата за успоредната и хармонизирана работа на сръбската и гръцката пропаганда в Македония. Тези мои опити останаха без резултат поради това, че по това време въпросът не беше съзрял нито в Атина, нито в Белград. Днес вече нещата стоят съвсем различно. Придобитият опит през последните няколко години увериха и сръбските, и гръцките компетентни кръгове, че интересите на нашите два народа могат да се бранят от българската инвазия, която за цели тридесет години е много силен фактор, само чрез съгласие и обща работа."

Дипломатски архив - Дубровник, ПП одель., Ф.Х - 257/ПП бр. 94 од 10.11.1890 г.

Новакович на 21.1У.1888 г. в предложение да бъде отпечатан в Цариград „Македонски буквар":

„Такъв буквар, който ще положи основите на по-съгласуваната сръбска Писменост в Македония, ще допринесе там да се повиши интересът към сръбската книга и към сърбите, като хора, които са им по-близки и които са по-изкусни да ги удовлетворят".
Дипломатски архив - Дубровник, ПП одель., Ф. I -102, од 21.У.1888 г.

В средата на февруари 1889 г. Новакович изпраща до министъра на просветата Владан Джорджевич следния апел относно календара „Вардар":

„Наистина е време да се потрудим за това да се осигури място на някогашния „Вардар", календар на всички сръбски племена в Турция, със статии, пригодени според турската цензура, който би се печатил тук и би бил от голяма, всъщност неоценима полза за запазването на нашата народност и пробуждане на народната свест в тези нещастни краища". „Считам, че не би било трудно да се поемат грижите за необходимите разходи. Надявам се, че за това биха дали необходимото и дружеството „Св. Сава" и фондът „И.М. Колороц". Всичко, значи, опира до това как да се подготви делото. Като мисля за осъществяването, ми се струва, че няма по-подходящ засега от М.В. Веселинович, който може да събере статии на книжовен сръбски език и на македонски народен диалект".

Дипломатски архив - Дубровник, послан. у Цариграду, Ф. I - 49/7.11.1889 г[/image]