На Конгреса са узнали за атентатите от куриера Дельо на 20 април по обед, както си спомня Никола Русински (той дава и най-големите подробности за Конгреса). Също и Борис Сарафов пише за това. (Борбите в Македония и Одринско 1878-1912)Спомени,С.,1982, стр. 240, 424. За него са узнали и всички селяни наоколо. Така че тук няма проблем. По-интересни са думите на Сарафов, че за решенията на Конгреса след приключването му (24 април вечерта) са изпратени хора в София и Солун, които да съобщят на тамошните рев. тела за решенията. Обаче точно по това време стават големите кланета в Битоля и Битолско (още на Конгреса), така че куриерите се придвижват с големи мъчнотии. Впрочем, Сарафов ни дава името на дякон Тома за куриер към София, но името на този за Солун не дава (в Солун само Д.Мирчев бил останал неарестуван и затова куриерът отишъл при него). Нямаме основание, обаче, да считаме, че това е Карев, защото Сарафов добре познава Карев и щеше да го назове, а и ни казва, че след Конгреса всеки представител на район е трябвало да отиде за малко в района си, а после да се върне в Смилево. При това положение Карев е нямало къде да ходи, защото си е в района. Много по-естествено е било в Солун да отиде човек от този район, който и без това трябва да се придвижи нататък. Така на новата среща в Крушевско (до с. Зашле), Сарафов се среща с Карев и определят плана на въстанието в Битолско.
Що се отнася до Смилевския конгрес, Русински ни дава доста изказвания на делегати и в тях се говори за "българи", "българския елемент" и пр. Ако присъствуващите на Конгреса бяха имали друго самосъзнание, голямо свиркане щеше да падне, та и нещо повече...